Еничари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Допълване, редакция, добавяне на източници, премахване на художествени измислици. Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
||
Ред 1:
'''Еничарите''' ({{lang|ota|يڭيچرى}}, ''yeni çeri'' – „нов войник“), наричани също '''йеничери, йеничари, яничери, яничари''', са [[Османската империя|османски поданици]] на държавна служба, набирани главно сред немюсюлманското население на империята от средата на [[XIV век]] до [[1826]] г. Те са предимно военнослужещи, но някои от тях са и административни или други служители. Според свидетелството на Павел Йовия през 1531 г. почти целият еничарски корпус говорил [[славянски езици]]. <ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_21.htm Константин Иречек, История на българите, стр.478]</ref> Основаването на еничарския корпус се приписва на [[Мурад I]] (1362–89), с цел отслабване на влиянието на османската аристокрация.<ref>Kafadar, Cemal (1995). ''Between Two Worlds: The Construction of the Ottoman State''. University of California Press. pp. 111–3. ISBN <bdi>978-0-520-20600-7</bdi>.</ref>
== Набиране на еничари ==
От 1380 до 1648, еничарите са набирани главно от покорените християнски и немюсюлмански народи, с изключение на евреите, чрез т.нар. [[кръвен данък]] (''девширме''). Практиката се преустановява през 1648 г.<ref>Hubbard, Glenn and Tim Kane. (2013) (2013). ''Balance: The Economics of Great Powers From Ancient Rome to Modern America''. Simon & Schuster. pp. 152–154. ISBN <bdi>978-1-4767-0025-0</bdi>.</ref>. Децата били на възраст от 8 до 20 години, като идеалната възраст е била между 8 и 10 години.<ref>Taskin, U. (2008). [http://www.sosyalarastirmalar.com/cilt1/sayi3/sayi3_pdf/taskin_unal.pdf "Klasik donem Osmanli egitim kurumlari – Ottoman educational foundations in classical terms" (PDF)]. ''Journal of International Social Research''. '''1''' (3): 343–366.</ref><ref>[https://istorianasveta.eu/извори/ct-menu-item-7/османска-империя/221-ферман-на-осман- Ферман на Осман II от 1621 г. относно еничарски рекрути]</ref> Отвличането на деца на възраст под 8 години е било забранено, но са отвличани и деца на 6-годишна възраст, като практиката е била да са най-здравите и интелигентни синове. Наричани ''аджемиоглани'', те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. За разлика от типичните роби, еничарите служат като са [[капъкулу]], или "слуги на Портата", и са получавали заплати, като след пенсионирането си са служели в султанския дворец, и, заедно със заършилите султанското училище, постепенно оформят един от управляващите класове в Османската империя<ref>Zürcher, Erik (1999). ''Arming the State''. United States of America: LB Tauris and Co Ltd. pp. 5. <nowiki>ISBN 1-86064-404-X</nowiki>.</ref>, съперничещ по влияние на турската аристокрация.
Най-интелигентните сред тях са изпращани в Enderun, придворното училище, за да изучават различни науки (ислямски науки, математика, география, история, право и администрация, изкуства и физическа подготовка). Завършилите султанското училище заемат високи позиции във властта, и много от тях се издигали така до [[Паша|паши]] и [[везир]]и. Провалилите се ученици са изпращани на ръководни длъжности във войската.
Аджемиогланите трябвало да забравят напълно [[Род (общност)|рода]] си, да научат [[турски език]] и са обрязвани и индокринирани в исляма под постоянно наблюдение на евнуси. Те са следвали изключително строга дисциплина и им е било забранено да сключват брак или да се занимават с търговия. Преди да започнат активна служба, те са работели като прислуга в палата, султанските конюшни и градини, други са чиракували и научавали занаят. Накрая постъпвали в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]], където ставали отлични бойци. През XV век корпусът числял 10 000 души, за да достигне през XVII век до 50 000 души, когато еничари вече се набират и чрез доброволна служба. В началото на ХIХ век корпусът достига над 150 000 души чрез отворена система за набиране. Еничарите се подчинявали само на [[Султан на Османската империя|султана]], а техният [[ага]] бил сред най-влиятелните първенци.
През XVI век султанът се подава на натиска на военното управление и позволява еничари да служат в редовната войска, с което слага край на 300-годишна забрана. Постепенното отслабване на стриктните правила и системата на [[меритокрация]] успяват да предотвратят военните и политически реформи и прогрес. <ref>Hubbard, Glenn and Tim Kane. (2013) (2013). ''Balance: The Economics of Great Powers From Ancient Rome to Modern America''. Simon & Schuster. pp. 152–154. ISBN <bdi>978-1-4767-0025-0</bdi>.</ref>
Еничари са набирани основно сред славянското население на Балканите, впоследствие са били предпочитани основно деца от Албания, Гърция, Босна и България. Съществена част от еничарите са арбанци, гърци, сърби и босненци.<ref>''Some Notes on the Devsirme'', '''Bulletin of the School of Oriental and African Studies''', Vol. 29, No. 1, 1966, V.L.Menage, (Cambridge University Press, 1966), 64.</ref> Евреите, както и сираци и единствени синове, са били изключени от кръвния данък. Първоначално се е смятало, че арменците също не са плащали кръвен данък, но според различни източници, не са пощадени от него.<ref>Kouymjian, Dickran (1997). "Armenia from the Fall of the Cilician Kingdom (1375) to the Forced Migration under Shah Abbas (1604)" in ''The Armenian People From Ancient to Modern Times, Volume II: Foreign Dominion to Statehood: The Fifteenth Century to the Twentieth Century''. Richard Hovannisian (ed.) New York: Palgrave Macmillan. pp. 12-14. <nowiki>ISBN 1-4039-6422-X</nowiki>.</ref>
''Солаците (солак'' {{lang|tr|левичар}}) сa подразделение от еничарската гвардия на [[султан]]а, които опъват [[тетива]]та с лявата ръка, за да не обръщат гръб на султана при стрелба, тъй като се строявали от лявата му страна.<ref>[https://www.bgjargon.com/word/meaning/%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA bgjargon.com]</ref>
Някои от най-известните еничари са Скендербег, албанец, който бяга от корпуса и води 25-годишно въстание срещу Османската империя, и Соколлу Мехмед паша, служил като Велик везир при три султана, и на практика управлявал Османската империя в продължение на 14 години.
== Борби срещу еничарството ==
Жителите на [[Негуш]] открито отказват да предадат рожбите си и през [[1705]] г. образуват чета начело със [[Зиси Карадимо]] и синовете му Васил и Димитър и нападат силяхдара (чиновник, отговарящ за събирането на данъка) и охраната му. След много битки те са притиснати и разбити от превъзхождащите ги турски сили. Войводата Карадимо и синовете му са обесени.
В други случаи, особено в Албания, християнски и мюсюлмански семейства дори са подкупвали събирачите, за да вземат децата им, тъй като това е предлагало възможности за издигане в системата на Османската империя.
== Вижте също ==
| |||