Разлика между версии на „Димитър Списаревски“

м
Димитър Списаревски тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и постъпва във [[Военно училище|Военното на Н. В. училище]]. Заради простъпка още преди да завърши първата година, е откомандирован и е изпратен да служи като редник в [[Ямбол]] в 6-и пехотен полк. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на [[юнкер]] са възстановени. Върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57 – ми „Средногорски“ випуск. Тогава е обявен конкурс за летци и той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. Назначен е за летец през октомври 1936 г. През 1938 г. протупей-юнкерите от целите два випуска 57–и и 58-и („Родопски“) са изпратени за обучение като летци в [[Германия]] и [[Полша]]. От април 1938 до юли 1939 се обучава в авиационната школа в [[Кауфбойрен]] до гр. Аугсбург. След това усъвършенства висшия пилотаж в авиационното училище в [[Шлайсхайм]] до Мюнхен. Накрая, през [[1939]] г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителната школа във [[Вернойхен]] до Берлин.
 
След пристигането си в България от [[юли]] 1939 г. завършилите училището са включени в състава на 2-ри изтребителен орляк, разширен и преименуван в 6 изтребителен полк. Полкът се базира на летище [[Марно поле]] край [[Карлово]], по-късно е преименуван в 3/6 изтребителен орляк. Командир е кап. Чудомир Топлодолски. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-ри армейски въздушен полк, дислоциран близо до турската граница. На тази длъжност остава до лятото на 1941 г. Лети със самолети Авиа 534 „Доган“. Усвоява управлението на първите доставени в България германски изтребители Месершмит Bf-109Е, наричани в България ”Стрела“.
 
От края на март 1942 г. е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия.<ref>[http://grafportal.org/?q=node/106 Изтребителна школа за висш пилотаж, 3-та авиационна база на ВВС, официален сайт] </ref> През 1942 г. е назначен за командир на ято в изтребителен полк.<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 | page = 230}}</ref>
279

редакции