Буджак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 23:
През [[XI век]] Буджак е заселен от [[печенеги]]те, а след това, в [[XII век]] – и от [[кумани]]те. След възстановяването на [[България]] през [[1185]] г. областта отново влиза в рамките на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] до [[1241]] г. когато бива завладянο от [[Монголска империя|Монголската империя]]. По времето на [[монголци]]те наново са построени крайбрежните градове Маурокастрон и Ликостомо, които де факто били под властта на средиземноморската град-държава [[Генуа]]. Българското управление над областта е възстановено към 1300 г. при цар [[Тодор Светослав]]. От 30-те години на [[XIV век]] Буджак е управляван от влашкия владетел [[Иванко I Басараб]], откъдето произлиза и прозвището на областта.<br />
Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано и през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273 – 1331 г.). Когато описва река [[Днепър]], той сочи, че: ''„край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“''. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името [[Акерман|Белград]] – този на река [[Днестър]]: ''„Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.''<ref>[http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300 – 1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322 – 1323 г.)]</ref>
През [[1484]] г. молдовският княз [[Стефан Велики]] е принуден да предаде крепостите [[Килия (град)|Килия]] и [[Белгород Днестровски]] (Акерман) на [[Османската империя]], а в [[1538]] г. войводата [[Петру Рареш]] е насилствено задължен да даде крепостта [[Бендери]], като по този начин Молдова, и в частност Буджак, на практика става васално войводство на Отоманската империя, което запазва сравнително голяма вътрешна автономия. В Буджака се установяват [[ногайци]].
| |||