Богомил (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 15:
== География ==
Село Богомил е разположено в подножието на [[Сакар|Сакар планина]] и се радва на мек [[климат]].
Поминък осигуряват [[лозя|лозовите масиви]] и [[бадем]]овите градини. През 2007
== История ==
Старото име на селото е ''Текето'', има връх на това име в Сакар планина непосредствено над селото.
Село Богомил е в българските предели от 1885 г. след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Старото име на селото е Текето, а новото получава през 1906 г., когато с указ 462 от 21 декември същата година е преименувано.
Селото е разположено в запад-югозападните склонове на Сакар планина и лежи до самия път, свързващ Харманли с Тополовград. Вероятно старото си име е получило от изграденото през 1541 г. [[тюрбе]] на Хазър баба. Според оскъдните данни, с които се разполага, текето е построено от самия Хазър баба, който по-късно бил погребан в него. Смята се, че той е живял или в село Българин или на мястото на селото Богомил, и е владеел голяма част от земите и селата наоколо.
Нямаме данни за възникването на селото. Може да се предполага, че е възникнало около имението на Хазър баба, и след изтеглянето на турците по време на Руско-турската война се е развило като отделно селище от настанилите се тук българи.
Line 31 ⟶ 35:
== Културни и природни забележителности ==
* Турска гробница ([[тюрбе]]), превърната в християнска църква. Строена през [[15 век]] със строителни материали от римско време, тя има [[мрамор]]ни колони на входа.
* Местното предание разказва, че от връх Теке [[Крали Марко]] е хвърлил голям камък, забил се до с. [[Овчарово (Област Хасково)|Овчарово]]. Камъкът днес е природна забележителност, известна под името
. Най-забележителният паметник в землището на селото е текето, запазено, макар и в недобро състояние. Интересно е, че след Освобождението текето е превърнато в християнски храм, като преддверието му е затворено и превърнато в апсида, а един от ажурните прозорци е бил превърнат във врата. По стените и днес личат още стенописи на украса и кръстове. След като текето е върнато към предишното му състояние, църковните книги и утвар били прибрани от местните хора и засега не могат да бъдат открити. През 1959 г. на текето е върнато старото предназначение и са поправени внесените конструктивни изменения. Интересно е, че в градежа на сградата са използвани както камъни, така и тухли, които приличат на тези от античността – дебели са около 4
== Бележки ==
<references/>
== Външни препратки ==
{{Община Харманли}}
{{Мъниче селища в България}}
|