Епифит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 1:
[[Файл:Bromeliaceae20020312.JPG|мини|Дърво, осеяно с епифити]]
[[Файл:DirkvdM red flat epiphyte.jpg|мини|Вид [[Вризея]] прикрепена за дърво]]
'''Епифити''' се наричат всички организми, които живеят прикрепени за живо [[растение]], но ''не'' паразитират от него т.е. двата организма живеят и извършват жизнените си процеси независимо един от друг. Терминът произлиза от гръцките думи ''Epi'', която означава ''върху'' и ''phyton'', означаваща ''растение'', тъй като най-често срещаните епифити са [[растения]]. Такива са например голяма част от [[Бромелиибромелии]]те, но тази черта е особено характерна за повечето от [[Орхидеиорхидеи]]те. Колкото и необичайно да звучи, срещат се дори такива [[Кактусикактуси]]. Тези специфични [[растения]] са се приспособили по интересен начин. Пазвата на листата, наричана още [[розетка]] се е развила по особен начин при членовете на сем. [[Бромелиеви]]. Тя е устроена, така, че при всеки дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време [[растение]]то няма контакт с постоянен източник на влага. Тази розетка може да формира една от най-малките [[екосистеми]]. Много епифитни [[растения]] има във влажните тропични гори. При тях, за разлика от повечето, корените притежават основно прикрепителна функция, част от които е здраво закрепена за клон на дървото, докато останалата се извисява за да може да обирасъбира влагатавлага от атмосферата. Има също така обачеСъщрствуват и епифитни [[водорасли]]. Те живеят прикрепени за част от някое по-висше, също водно [[растение]]. Като епифити са разпространени и множество [[лишеи]], [[мъх]]ове, [[гъби]], включително и [[бактерии]].
 
Във флората на България епифитите са представени основно от лишеи, мъхове, папрати и водорасли. Най-голямо е разнообразието им в [[лонгоз]]ните, смърчовите и еловите ни гори. Важно условие за развитието на епифитите е наличието на висока атмосферна влажност.<ref>Боев, З. 2008. Живот на чужд гръб. – Усури, 1 (47): 86-89.</ref>
 
 
== Източници ==