Еленска базилика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 49:
Първото честване на празника на Свети Илия в ново време е организирано на 20 юли (нов стил 2 август) 1893 г. Оттогава до сега честванията на тази дата не са прекъсвани. Празникът е събирал хора от всички селища в котловината и много гости от различни краища на страната, свързани с роднински връзки с този край. Кервани от каруци и коли потегляли към местността още в ранни зори, за да се заемат най-прохладните и сенчести места около руините. Често пъти се обособявали отделни групи на пирдопчани, лъдженци, душанчани, златичани, които се „състезавали“ по настроение с духови музики, угощения и др. Празникът продължавал с часове и се превръщал в истинско народно веселие. В отделни години са гостували и високопоставени лица като министър [[Константин Муравиев]], депутатът [[Рашко Маджаров]] и др. През 70-те години на миналия век в началото на август тук се организира Събор на българо-съветската дружба като идеята била да се замести църковния празник Св. Илия. Така се създава традиция да се организират два празника – религиозен (на 20 юли) и граждански (през август). Това дава повод с Решение на ОбС – Пирдоп от началото на 90-те години първата събота от август да бъде обявена за Ден на Пирдоп и летен празник на града.
 
Първите любителски проучвания на манастира започват местни учители около 1890 г. Първите специализирани [[археологически разкопки]] са извършени през 1913 г. от проф. [[Петър Мутафчиев]], койтобъдещ професор по история на България в Софийския университет. Той обобщава резултатите в студията си „Еленската базилика край Пирдоп“ (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.). Еленската базилика е проучена с цел консервация и реставрация през 1966-70 години на 20 век (София-Рим) от д-р арх. Дафина Василева<ref>Христова, д-р арх. Дафина Василева. Еленската базилика край Пирдоп в ранновизантийската църковна архитектура - дисертация, БАН, 1976</ref> от Националния институт за паметниците на културата и Българската академия на науките. Впоследствие са извършени укрепване и консервация и са поставени мраморни плочи с името и датировка на храма към 4 век.
 
По-късно върху обекта са правени само козметични [[Реставрация (възстановяване)|реставрационно]]-[[консервация|консервационни]] работи. Понастоящем високите части на руините са укрепени със стоманобетонни анкери и конструктивното им състояние е в някаква степен задоволително, но състоянието на зидовете на базиликата и ограждащата я крепостна стена с кули запазена на места до няколко метра височина е по-тежко. Съборените колони стоят неизправени сред тревата покриваща наоса, а останките от кръщелнята и други сгради са обрасли и засипани и се четат на терена само по куповете камъни. Базиликата е паметник на културата с европейско значение и в [[Списък на български обекти под защита на ЮНЕСКО|списъка на ЮНЕСКО за защитени културни обекти]].<ref>[http://pirdop.bg/?option=content&content_id=48&sub=180 Информация за базиликата], официален сайт на [[Община Пирдоп]]</ref> В близост до руините като спомен за погубения български манастир, през 2010 г. е издигнат и осветен параклисът „Св. Илия“, в строежа на който община Пирдоп участва с 2500 лв., а останалите средства са дарени от християните.