Епископ: Разлика между версии

Първите епископи са ръкополагани от апостолите като техни наместници. В исторически план отговорностите, правата и ролята на епископа остава почти непроменени. Претърпяват промяна по-скоро правилата за избор и ръкополагане на епископ, въведени са и някои ограничения – в първите векове на християнството например, са съществували т.нар. „хорепископи”„хорепископи“, или „селски епископи”епископи“. С течение на времето при централизацията на [[Църква|църковната власт]], те престават да съществуват. В [[Православие|Източноправославната]] и [[Католицизъм|Римокатолическата църква]] е възприета практиката, наследена още от средните векове, епископът да бъде излъчван от средите на „черното духовенство”духовенство“, т.е. трябва да бъде [[монах]]. В [[Поместни църкви|поместните църкви]] са възприети и други допълнителни условия, в [[Българска православна църква|Българската православна църква]] (БПЦ) например едно от тях е кандидатът да има висше [[богословие|богословско]] образование.

Титлите „[[папа]]”“, „[[патриарх]]”“, „[[митрополит]]”“, „[[архиепископ]]”“ са именно титли, и техните носители са именно епископи. Така епископът на [[Рим]] по дефиниция е „папа”„папа“, Софийският епископ (митрополит) е и български патриарх. В БПЦ, както и в повечето поместни православни църкви, епископите с реална епархия са митрополитите. Останалите обикновено носят името на древна, несъществуваща вече епархия – Велички, Крупнишки, Левкийски, и т.н. епископ. Съществува длъжността „викариен епископ”епископ“, който е ресорен помощник на митрополита при осъществяването на властта му. В Римокатолическата църква обикновено носят титлата „монсеньор”„монсеньор“, което е по-скоро почетно обръщение и носителят му не е непременно да бъде епископ. Тук трябва да се направи уточнението, че кардиналите не са непременно епископи – те могат да бъдат също [[дякон]]и и [[презвитер]]и. В повечето [[протестантство|протестантски църкви]] епископският сан е съхранен, но в някои от тях, например при т. нар. „[[презвитерианци]]”“, е отпаднал. В някои религиозни общности, като „Светиите от последните дни”дни“ ([[мормони]]) се използва в твърде различно от общото си значение.

С епископа се свързват и понятията „[[катедра (християнство)|катедра]]”“, „[[катедрала]]”“ („катедрален храм”храм“). Катедрата е условно мястото, откъдето епископът осъществява своята духовна власт и е свързана с [[храм]]а, където епископът редовно извършва богослужения и произнася проповеди. Този храм се нарича „катедрален”„катедрален“, или „катедрала”„катедрала“. София е един от градовете, в които има повече от един катедрален храм – „[[Храм-паметник Александър Невски|Св. Александър Невски]]”“ (катедра на Българския патриарх) и „[[Света Неделя (София)|Св. Неделя]]”“ (седалище на Софийския митрополит). В миналото софийска катедрала е била църквата „[[Света София (София)|Св. София]]”“. За римокатолиците в България църквите „Св. Йосиф”Йосиф“ (за западен, или латински обред) и „Успение богородично”богородично“ (за източния обред, т.нар. "„[[униати]]"“), също имат статут на катедрални храмове.