Лишеи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 6:
Развиват се върху повърхности и могат да се срещнат навсякъде на [[Земя]]та, дори и при изключително тежки климатични условия.
 
Лишеите представляват проблем за [[Класификация на организмите|биологичната класификация]], тъй като трите вида симбионти са от три различни биологични царства. Все пак, те биват класифицирани като гъби.<ref>{{икона|en}} [http://herbarium.usu.edu/fungi/FunFacts/lichens.htm Lichens are Fungi!]</ref> Науката, която изучава лишеите, се нарича лихенология.
 
== История ==
Най-ранните запазени [[фосили]] на лишеи датират отпреди 400 милиона години ([[девон]]) и са открити близо до [[Абърдийн]], [[Шотландия]]. Има предположения, че образувания, подобни на лишеи, са съществували много по-рано. Поради естеството на основния [[хабитат]] на лишеите, шансът за сформирането на техни вкаменелости е много малък и затова намерените такива са много малко.<ref>{{икона|en}} [http://www.ucmp.berkeley.edu/fungi/lichens/lichenfr.html Fossil Record of Lichens]</ref>
 
През [[III век]] [[Пр. Хр.]] [[Теофраст]], в своя [[ботаника|ботанически]] атлас „''[[История на растенията]]'', споменава, че лишеят се произлиза от [[кора]]та, а не от [[пъпка|пъпките]]. Също така, описва два вида: ''Usnea'' и ''Rocella'', които още тогава се използвали за получаването на [[багрила]]. До [[XVII век]] са известни 28 вида лишеи. Все пак, те биват класифицирани като [[мъх]]ове или водорасли до средата на [[XIX век]], а растящите по почвата са считани за „земни изпражнения“.<ref>Van Haluwyn & Lerond, ''Guide des lichens'', Lechevalier, 344 с., 1993</ref> Изобретяването на [[микроскоп]]а позволява да се покажат биологичните взаимодействия в този организъм. През 1867 г. швейцарският ботаник [[Симон Швенденер]] за пръв път предполага, че организмът има двойствена природа, под формата на [[паразитизъм]].<ref>Simon Schwendener, ''Untersuchungen über den Flechtenthallus'', Beiträge zur wissenschaftliche Botanik, VI, 1868, с. 195 – 207</ref> По това време много от колегите му отхвърлят тази хипотеза, като консенсусът е бил, че всички живи организми са автономни. Ала други изтъкнати биолози като [[Антон дьо Бари]] или [[Алберт Бернхард Франк]] не изключват идеята на Швенденер и тя скоро се разпространява и в други области на изследванията. През [[XX век]] лишеите са класифицирани като гъби, поради факта че именно микобионтът осигурява половото размножаване.
 
== Симбионти ==
[[Файл:Lichen-covered tree, Tresco.jpg|мини|Дърво, покрито с лишеи.]]
 
Специфичността на сближаването между фотобионта и микобионта може да е малка или голяма, но по-голямата част от лишеите са умерено специфични: един и същ микобионт може да се сближи с различни видове фотобионти. Асоциациите биват:<ref>{{икона|en}} [http://ohiomosslichen.org/lichenology-101/ What are lichens?]</ref>
Ред 30:
[[Файл:Crater Lake Lichen Wall.jpg|мини|Скала, оцветена от лишеи. Езеро [[Крейтър]], [[Орегон]], [[САЩ]].]]
 
Едва 2% от фотобионтите са идентифицирани, тъй като морфологичните им характеристики са значително променени от симбиозата. Обикновено това са [[зелени водорасли]], които често принадлежат към рода ''Trebouxia'' (зелени лишеи) или ''Trentepohlia'' (оранжеви лишеи). Около 0,5% са лишеите, съдържащи водорасли различни от зелени. Цианобактерии също могат да играят ролята на фотобионт, като те придават на лишеите синьозелен или кафявозелен цвят. Обикновено са от рода ''Nostoc'', но се срещат и такива от родовете ''Sigonema'', ''Gloeocapsa'' или ''Scytonema''. В тялото на лишея, цианобактериите могат да се изменят структурно и функционално.<ref>{{cite book|author=Rikkinen J.|year=1995|title=What's behind the pretty colors? A study on the photobiology of lichens.}}</ref><ref name="lichensy"/>
 
Във взаимоотношенията на симбионтите се наблюдава тънък баланс – делението на клетките на фотобионта е съгласувано с ръста на гъбата. Микобионтът получава хранителни вещества от фотобионта, получени вследствие [[фотосинтеза]]. От своя страна, микобионтът създава оптимален микроклимат за водораслите: защитава ги от изсъхване, ултравиолетово лъчение и т.н. Цианобактериите снабдяват гъбата с основно с [[глюкоза]], но и с [[азот]]ни вещества.<ref name="bio">{{икона|en}} [http://archive.bio.ed.ac.uk/jdeacon/microbes/lichen.htm Lichens]</ref>
 
== Форми на растежа ==
Ред 45:
== Физиология ==
=== Биохимически особености ===
Повечето от вътреклетъчните продукти не са специфични за лишеите. Външноклетъчните вещества, обаче, са уникални и се образуват единствено от микобионта, като се натрупват в хифите му. Често именно тези вещества определят окраските на лишея.<ref>{{икона|en}} [http://www.tandfonline.com/doi/pdf/10.1271/bbb.80241 Lichen Photobionts Show Tolerance against Lichen Acids Produced by Lichen Mycobionts]</ref> Киселините на лишеите играят важна роля в [[изветряне]]то.
 
=== Воден обмен ===
[[Файл:CladonioPinetum.jpg|мини|Борова гора, обрасла с ''Cladonia''.]]
 
Лишеите не умеят да регулират водния си баланс, тъй като нямат корени за активно поглъщане на вода и защита от изпарение. Повърхността на лишея може да задържа вода за кратко време. По време на сухи периоди водата бързо се губи и лишеят преминава във фотосинтетически неактивно състояние, при което водата може да съставлява не повече от 10% от маса му. За разлика от микобионта, фотобионтът не може да издържа дълго без вода. Захарта играе важна роля в съхраняването на важните му макромолекули ([[ензими]], [[клетъчна мембрана]], [[ДНК]]). Все пак лишеите са развили способи, предотвратяващи пълната загуба на вода. В много видове се наблюдава удебеляване на кората, така че да се намалят водните загуби. Способността да се поддържа водата в течно състояние е от изключителна важност в по-студените региони.<ref name="anbg"/>