Деций Траян: Разлика между версии

 

Готите нахлуват на римска земя в края на 249 г., няколко месеца след възкачването на Деций, когато Дунавската армия е ангажирана с междуособният конфликт в Италия. Отново, през 250 г., племената разбиват отбраната при [[Ниш]] и разграбват слабо защитената Мизия. Тогава обаче те са пресрещнати и отблъснати от легиони, предвождани лично от императора при [[Никополис ад Иструм|Никопол на Дунава]].

 

По-късно същата година при Берое, около дн. [[Стара Загора]], римляните са изненадани неподготвени от основната готска войска и биват принудени да се оттеглят победени. С това пътят пред нашествениците е открит. Готите, водени от [[Книва]], се спускат над Тракия и безнаказано я опустошават. Големият град [[Филипопол]] (дн. [[Пловдив]]), е обсаден и превзет, може би благодарение на предателството на градоначалника [[Приск (узурпатор)|Приск]], който с подкрепата на варварите се обявява за император след това. Филипопол е унищожен с около 100 хил. души в него, потърсили убежище зад крепостните му стени.

 

Докато готите подлагат Тракия на разграбване, в Рим сенаторът [[Юлий Валент Лициниан|Лициниан]], вероятно подмамен от слухове за гибелта на императора, прави опит за преврат, но не среща подкрепа и е убит няколко дни по-късно. В началото на 251 г. узурпаторът Приск е изоставен от варварите и също е убит. Натоварени с плячка и пленници, племената напускат разорената провинция. През това време Деций събира останалите му войски, надявайки се да пресече изтеглянето на готите на север към Дунав.

 

=== [[Битка при Абритус|Битката при Абритус (251 г.)]] ===

Решаващата среща между римляните и готите се състои край [[Абритус]], дн. [[Разград]], на [[1 юли]] [[251]] г. Варварите успяват да надхитрят императора и неговите военачалници, като ги подмамват към непроходимите [[блато|блата]], недалеч от града. Там римските легиони затъват в [[кал]]та, придвижването им е затруднено и те се оказват заобиколени и атакувани от готската армия. В последвалото свирепо клане по-голямата част от легионерите са поголовно избити. Когато в разгара на боя Деций научава, че синът му е убит от вражеска стрела, той заявява, че смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството, показвайки, според неговите възхвалители, ярък пример за древноримска доблест, макар дори и пред лицето на трагедията.

 

До края на сражението повечето от римляните, включително император Траян Деций и синът му [[Херений Етруск]], загиват. Смята се, че императорът намира смъртта си вероятно удавен в блато. Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове. [[Битка при Абритус|Битката при Абритус]] е едно от най-тежките поражения в историята на Рим. Това се оказва преломен момент и е началото на края за империята. Освен удар по авторитета на Рим, това е събитието, което води до колапс на държавата.