'''Панчо Хараланов Владигеров''' ([[13 март]] [[1899]] – [[8 септември]] [[1978]]) [[композитор]], [[музикант]], [[диригент]], [[педагог]] и общественик от българско-еврейски произход, роден в [[Швейцария]], но прекарал по-голямата част от живота си в България. Той е изтъкнат музикален педагог – сред неговите възпитаници са много български композитори и пианисти като [[Алексис Вайсенберг]] и [[Милчо Левиев]]. По време на берлинския си период (1912 – 1932) Владигеров печели като композитор два пъти Менделсоновата награда. Първия път тя е за „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (с това произведение по-късно се дипломира световноизвестният диригент [[Херберт фон Караян]]), a втория път Владигеров взима наградата за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“ (1920). Освен това в продължение на 11 години пише музика за спектаклите на великия немски режисьор [[Макс Райнхард]], които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена. За заслугите му към българската музика е удостоен с [[Димитровска награда]] и званията [[Народен артист]] и [[Герой на социалистическия труд]]. За българската култура творби като „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (1918) и „Концерт за цигулка и оркестър Nr. 1“ (1921) имат допълнителна стойност – те са първите в своя жанр, написани от български композитор.
== Биография ==
[[Файл:PanvladSh.JPG|мини|250п|Къща-музей „Панчо Владигеров“. Тук Владигеров е прекарал първите години от живота си.]]
