Българска азбука: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Craig72 (беседа | приноси)
→‎История: българска кирилица
Craig72 (беседа | приноси)
Ред 22:
Най-ранно засвидетелстван старобългарски текст с кирилица е надписът на чръгубиля Мостич, висш сановник при цар Симеон Велики и цар Петър. Следва го надпис върху каменна плоча от 993 г., поставена от цар Самуил в памет на неговите родители и брат му.
 
Традиционно използван в България до първата четвърт на 19 век е старинентрадиционния вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите Ћ и Џ, добавени през 14 – 15 век. Преминаването

Ключов момент в историята на българската азбука е преминаването от старататрадиционната кирилица към руската [[Граждански шрифт|гражданска азбука в България става някъде]] през 1830-те. То е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространението по онова време на панславянските идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]] и [[Ѭ|Ѭ (йотирана голяма носовка)]], които липсват в руската, за сметка на Ы и Э, които са изхвърлени от употреба в българската версия. Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант, когато при правописната реформа от 1945 г. биват премахнати буквите [[Ят|Ѣ (Е двойно)]] и [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]].
 
Съвременната българска азбука е подмножество на руската. Същестува обаче форма, която е специфична за българската азбука, наричана понякога [[българска кирилица]]. Тя представлява опит за модернизация, която се опитва да компенсира някои от основните недостатъци на създадената от Петър Първи азбука: липса на разлика между малки и главни букви, липса на графично разнообразие (горни и долни дължини). След 2014 г. има гражданска инициатива за популяризиране на тази форма на азбуката.