Белградска област: Разлика между версии

редакция без резюме
м (Бот: Козметични промени)
Редакция без резюме
 
[[Файл:Rakovski Levski Belgrade Memorial Stone.jpg|мини|300px|Паметната плоча на [[Васил Левски|Левски]] и [[Георги Раковски|Раковски]] на [[Калемегдан]].]]
[[Файл:Zrnov 1.png|мини|300px|[[Жърнов]] – скица от [[Феликс Каниц]].]]
'''Белградската област''' е съставна част от [[Първата българска държава|Първата]] и [[Втората българска държава]]. Тя включвала териториите на изток до река [[Велика Морава]] (която я разделяла от съседната [[Браничевска област]]); на северозапад – по [[Дунав]] до [[Белградска крепост|Белградската крепост]]; на запад – до река [[Колубара]] с крепостта [[Анище]]; и на югозапад-юг откъм [[сръбски земи|сръбските земи]] – до планината [[Рудник (планина)|Рудник]] <ref>[http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г.]. Петър Коледаров – отЗаключение</ref> със северозападната полоса на т.нар. [[моравска укрепителна система]]. <ref>{{cite book |authorlink= авторски колектив |title= Българска военна история през средновековието (част II, глава X), стр. 318 – 319 |year= 1994 |publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-200-X }}</ref>
 
Петър Коледаров – Заключение</ref> със северозападната полоса на т.нар. [[моравска укрепителна система]]. <ref>{{cite book |authorlink= авторски колектив |title= Българска военна история през средновековието (част II, глава X), стр. 318 – 319 |year= 1994 |publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-200-X }}</ref>
Областта е включена в границите на България по времето на кан [[Омуртаг]], като на [[Белград]] (поради стратегическото му местоположение) веднага е даден статут на [[Български комитати|български комитат]]. <ref>[http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. – от].
 
Областта е включена в границите на България по времето на кан [[Омуртаг]], като на [[Белград]] (поради стратегическото му местоположение) веднага е даден статут на [[Български комитати|български комитат]]. <ref>http://www.promacedonia.org/pk1/pk1_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г. – от
Петър Коледаров – Заключение</ref>
 
Съседната [[Сремска област]] (управлявана от [[Сермон]]) е последната завладяна българска област от [[византийци]]те през 1019 г., а през 1040 г. от Белград избухва [[въстание на Петър Делян]] срещу византийските завоеватели.
 
От самото начало на Втората българска държава, Белградската област е в границите на България. Със създаването на независимата от [[Охридската архиепископия|Охридската]] – [[Сръбска архиепископия]] в 1219 г., Белградската област обособена юрисдикционно в [[Белградска епархия]] е в дицоеза на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]] (от 1235 г.). <ref>[http://www.promacedonia.org/pk2/pk2_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част II. От 1185 до 1396 г.]. Петър Коледаров – отЗаключение</ref>
Петър Коледаров – Заключение</ref>
През втората половина на 13 век, областта отново в границите на Търновското царство, и в апанаж на редица феодали – [[Ростислав Михайлович]], [[Яков Светослав]].
 
В края на 13 век българското владение на областта е многократно оспорвано от [[корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]], като след разгрома на братята [[Дърман и Куделин]] влиза за малко в състава на [[средновековно сръбско кралство|средновековното сръбско кралство]] на [[Стефан Драгутин]], който обаче е унгарски [[васал]]. Със смъртта на Драгутин, рашкият крал [[Стефан Дечански]] отнема от владението на племенника си [[Стефан Владислав II]] – Белградската област. <ref>[http://www.promacedonia.org/pk2/pk2_zakl.htm Политическа география на средновековната българска държава. Част II. От 1185 до 1396 г.]. Петър Коледаров – отЗаключение</ref>
Петър Коледаров – Заключение</ref>
 
След най-известната [[косовска битка]], Белградската област е във владение на [[Моравско деспотство|моравското деспотство]], но без Белградската крепост – която е отстъпена на Унгарското кралство като [[фортификация]], и с цел да не попадне в ръцете на [[османци]]те, които да атакуват [[Панония]]. От това време, областта като самостоятелна военно-административна единица не съществува, като османците обособяват [[Смедеревски санджак]], който неизменно е в състава на софийското [[бейлербей]]ство, т.е. на [[Румелия (област)|Румели]].