Алексис Клод Клеро: Разлика между версии

'''Алексис Клод Клеро''' ({{lang|fr|Alexis Claude Clairaut}}) е френски математик и мислител.

Като малък го считали за дете-чудо. На 10 години с лекота четял трудовете на [[Лопитал]] ''“Аналитичен„Аналитичен трактат на коничните сечения”сечения“'' и ''“Анализ„Анализ на безкрайно малките”малките“'', а на 12 написал труд върху кривите от четвърта степен. До 18-тата си година пише знаменитите си ''“Изследвания„Изследвания на кривите с двойна кривина”кривина“'' и много статии по диференциална и аналитична геометрия. Със специално разрешение от краля на [[Франция]] на [[14 юли]] 1731 година 18-годишният Клеро е обявен за академик.

В книгата си ''“Теория„Теория за фигурата на Земята, извлечена от принципите на хидростатиката”хидростатиката“'' Клеро формулира основните теореми на висшата математика, така наречените [[теореми на Клеро]].

През 1751 с книгата си ''“Теория„Теория на Луната, изведена от единствения принцип за привличането”привличането“'' взема награда от конкурс, обявен от Петербургската академия на науките. Осем години по-късно провежда изследвания върху [[Халеева комета|Халеевата комета]].

Клеро оставя трайни следи в геометрията и механиката. Изгражда теорията на криволинеините интеграли. Също така въвежда понятията – пълна диференциална функция на няколко променливи, общо решение и особени решения на диференциални уравнения. Един вид [[диференциално уравнение|диференциални уравнения]] носят дори неговото име. Учебниците му ''“Начала„Начала на алгебрата”алгебрата“'' и ''“Елементи„Елементи на геометрията”геометрията“'' са едни от най-добрите за времето си.

* ''"Выдающиеся„Выдающиеся математики"математики“'', А. И. Бородин, А. С. Бугай, "Радянська„Радянська школа"школа“, Киев, 1987