|
Мирче Ацев учи в [[Прилеп (град)|Прилеп]], а след това е овчар. След убийството на баща си се включва в четата на [[Коне Павлов]], но е арестуван и затворен в Солунския затвор [[Беяз куле]] през 1885 година. Бяга от затвора и се прехвърля в [[България]]<ref>[[Македония (1903 - 1904)|сп. „Македония“]], бр.3, май 1903 г., стр.13-15</ref>.
През престоя си в [[София]] участва в убийството на [[Стефан Стамболов]], подготвено от [[Наум Тюфекчиев]], и лежи 3 години в затвора [[Свети Седмочисленици (София)|Черната джамия]]<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/15.php Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“]</ref>. Заедно с братята си [[Петър Ацев|Петър]] и [[Георги Ацев|Георги]] се включва във революционната дейност на ВМОРО срещу османските власти<ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Foto/mirche-a.html Кратка биография на Мирче Ацев]</ref>.През [[1899]] година влиза с [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистка чета]] в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопско]]. Води две сражения през 1899 година - на 16 септември в местността [[Попови ливади|Папазчеир]] в [[Пирин]] и на 18 октомври край село [[Цървени град]] От юни 1900 година в Прилепско води на терористична чета, която убива турски злодеи, за да сплаши властта. Тази чета е екипирана и въоръжена в България от [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]]<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.25, 48.</ref>. През юли-септември 1900 година четата му убива: Асан Сулопушка, който тероризира село [[Долнени]], Ферит Ружди бей и тримата му другари - по молба на няколко охридски села, Сали Апо и Шериф ага с двама другари, опитващи се да ограбят жител на [[Дуйне]] и да отврекатотвлекат дъщеря му.<ref>Македония, година І, март 1903, с. 22.</ref> През пролетта на 1901 година<ref name="Адамов 5"/> в тиквешкото село [[Уланци]], турски аскер открива четата и я разбива. В битката загива и войводата Мирче Ацев.<ref>Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 13 - 14.</ref> Наследен е в района от войводата [[Марко Лазаров]].<ref name="Матов 14">{{cite journal | last = Матовъ | first = М | authorlink = | coauthors = | year = 1937 | month = декемврий | title = Войвода Марко Лазаровъ | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = | location = София | volume = XII | issue = 10 (90 | pages = 14 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_5.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>
Югославският партизанин [[Мирче Ацев (партизанин)|Мирче Ацев]] е братов внук на войводата Мирче Ацев.
|
