Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
м Премахнати редакции на 83.249.13.91 (б.): за Уикиизточник
Етикет: Отмяна
Ред 4:
 
В член втори се изброяват десет обвинения към ръководствата на БКП и шест срещу целия режим. Според различните точки БКП е отговорна за различни неща, вариращи от „унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация“ и „моралния и икономическия упадък на държавата“ до нарушаване на [[Права на човека|човешките права и свободи]] по редица начини и подчиняване интересите на страната на чужда държава-СССР „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“.
 
'''Чл. 1.''' (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
 
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
 
Член трети обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от член втори, а член четвърти обявява всички действия, извършени с цел съпротива и отхвърляне на режима, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“.
 
'''Чл. 2.''' (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
 
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
 
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
 
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
 
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
 
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
 
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
 
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
 
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
 
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
 
10. безогледното унищожаване на природата.
 
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
 
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
 
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
 
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
 
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
 
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
 
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
 
в) лишаване от право на собственост;
 
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
 
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
 
е) лишаване от гражданство;
 
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
 
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет
 
 
'''Чл. 3.''' (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
 
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
 
'''Чл. 4.''' Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
 
Според [[Георги Първанов]], лидер на опозиционната по това време [[БСП|Българска социалистическа партия]], която е наследник на БКП, приемането на закона е „триумф на посредствеността“ и „Този закон цели реабилитация на фашисткия режим до 1944 г., на онези, които ни вкараха във [[Втора световна война|войната]] на страната на нацистите“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://old.segabg.com/article.php?id=215151 | заглавие = Комунизмът и БКП „престъпни“ по закон | достъп_дата = 13.11.2011 | фамилно_име = Гъндовска | първо_име = Йоана | дата = 27 април 2000 | труд = segabg.com | издател = | цитат = | език = }}</ref>