Борис Березовски: Разлика между версии

През 1989 г. Березовски се възползва от възможностите предоставени отна перестройката и създава ЛогоВАЗ, заедно с Бадри Патаркацишвили и висши мениджъриръководители от АвтоВАЗ. Березовски става управител на компанията „ЛогоВАЗ“ като смесено съветско-швейцарско предприятиедружество.

Дейността извършващана ЛогоВАЗ е да разработва софтуер за АвтоВАЗ, да продава съветскируски автомобили и да обслужва чужди автомобили. АвтокъщатаФирмата се възползва от хиперинфлацията, като взима коли, и след товано ги изплащаплаща на производителя на по-късен етапкъсно, когато парите вече са загубили голяма част от стойността си.

През 1998 г., Березовски формирасъздава рисков фонд заедно с Александър Волошин (бъдещ началник на генералния щаб на [[Борис Елцин]]) и председателя на АвтоВАЗ Владимир Кадаников. Березовски контролира 30% от компанията, която набавя около 50 млн. долара от малки инвеститори чрез заем за изграждане на завод, койтоза дапроизводството произвеждана „народен автомобил“. Проектът не събира нужния капитал и събранитеполучените средства са инвестирани в АвтоВАЗ.

През 1994 г., Березовски е мишена на атентат с кола бомба, но оцелява. По време наПри покушението е убит неговият шофьор, а Березовски е ранен леко. Разследването се води от [[Александър Литвиненко]], който прави връзка с нарастващото влияние на Березовски вна руския автомобилен пазар.

Участието на Березвоски в руските медии започва през декември 1994 г., когато придобива права върху новосъздадената телевизия „ОРТ“. Той назначава популярнияизвестния водещ и продуцент Владислав Листев като главен изпълнителен директор на медията. Три месеца по-късно Листев бивае убит на фона на ожесточена борба за контрол на рекламни продажби.

От 1995 до 1997 г., чрез спорни приватизации, Березовски и Патаркацишвили помагат на [[Роман Абрамович]] да придобие контрол върху Сибнефт, шестата по големина руска петролна компания в Русия.

През 1995 г., той играе важна роля в промените на кабинетауправлението на авиокомпания Аерофлот, и участва в неговата корпоратизациякато заедно с Николай Глушков, койтоя нанасочва към корпоративно поръководство. По-късенкъсно етапГлушков става финансов директор на авиокомпанията.

Березовски се сприятелява с Валентин Юмашев и му помага с публикациятапубликуването на мемоарите на Елцин, като по този начинтака си отваря вратите към [[Кремъл]].

През януари 1996 г., по време на Световния Икономически Форум в [[Давос]], Березовски се свързва с познати олигарси, за да формирасъстави алианссъюз, който по-късно става известен с името „Пакта от Давос“,. койтоТози има засъюз целцели да дискредитира бъдещата президентската кампания на Борис Елцин. По път наНа връщане от Москва, Березовски се среща и сприятелява с дъщерята на Елцин – Татяна Дяченкои, и с нейна помощ влиза в политиката. Според статия в Гардиън – „Березовски планира преизбирането на Борис Елцин... Той и неговиянеговият приятел милиардер са пръснали 140 милиона паунда за предизборната кампания.“

През лятото на 1996 г., Березовски е официално главен съветникасъветник на Елцин, заедно в съюз с Анатолий Чубайс и опозицияопозиционна на група, водена от генерал Александър Коржаков.

ПрезНа 16 юни 1996 г., Елцин побеждава нав първи рундкръг на изборите с помощта на подкрепата на Генералгенерал Александър Лебед, (който завършва трети). На балотажа на 3 юли, Елцин печели, като побеждава Генадий Зюганов от Комунистическата партия. Победата се дължи на голямата подкрепа на телевизията ОРТ под контрола на Гусинский и Березовски, както и на парите, дадени от руския бизнес елит за кампанията му.

На 17 октомври 1996 г., Елцин освобождава Генерал Александър Лебед от позицията напоста съветник по националната сигурност, на фона на твърденията, че е организирал преврат и тайно събира частна армия. Лебед незабавно обвинява Березовски и Гусински за инициаториподстрекатели на изпъжданетоотстраняването му и формирасъдвава коалициясъюз с опозорения генерал Александър Коржаков. Уволнението на Лебед, архитектътархитект на Хасавюртския мирен договор, оставяводи до неопределеност в политиката на Елцин в Чечня в състояние на неопределеност.

На 30 октомври 1996 г., Елцин назначава Иван Рубкин за новия си съветник по национална сигурност, и назначаваа Березовски за заместник-секретар, отговарящ за ЧеченияЧечня, с мандатотговорност да наблюдава изпълнението на споразумението от Хасавюрт.

На 12 май 1997 г., Елцин и Аслан Масхадов подписват руско – чеченски мирен договор в Кремъл. По време наНа пресконференция в Москва, Березовски очертава приоритетитецелите си за икономическото възстановяване на [[Чечня]] и по – специалноособено изграждането на тръбопровод за транспортиранепренос на Азербайджанскиазербайджански нефт. Той призова руската бизнес общност да допринесе за възстановяването на републиката и разкривасъобщава, своече дарение отдарява 1, 000, 000 млн. долара (някои източници споменават 2 милиона) за циментов завод в Грозни. ТоваПо-късно плащанетова гостава преследваповод годинида по-късно, като бивабъде обвинен завъв финансиране на чеченски терористи.

Разногласията на Березовски с Путин стават публичнообществено достояние три седмици след встъпваневстъпването в длъжност на Путин. На 8 май 2000 г., Березовски и Абрамович са забелязани заедно на празненство по случай избирането на Владимир Путин в Москва. Но на 31 май Березовски рязкоостро разкритикува,критикува предложение на президента, което ще даде на Кремъл правото да освобождава избрани губернатори. В отворено писмо до Путин, публикувано във вестник “Комерсант“, Березовски, тогава казва, че ще бъде задължен да гласува против законодателния проект на президента, който е „насочен към промяна на държавната структура“ и представлява "заплаха за териториалната цялост на Русия и демокрацията“.

На 17 юли, Березовски подава оставка от руската Дума, като казва, че "не иска да участва в разрухата на страната и във възстановяването на един авторитарен режим“. Березовски напада Путин за начина, по който сереакцията справяму спокрай потъването на подводницаподводницата Курск и обвинява Кремъл за смъртта на 118 моряци, както и за нежеланието да се приеме чуждестранна помощ.

През октомври, в интервю за вестник "Фигаро", Путин обявявазаявява, че няма да търпи критика към правителството от медии, контролирани от олигарси. Путин заявявадобавя, че ако е необходимо, ще унищожи тези инструментисредствата, които позволяват това изнудване.

ПрезВ същия месец, руски прокурори възраждатзапочват разследване за измами в [[Аерофлот]] и Березовски е разпитан като свидетел.

На 7 ноември 2000 г. Березовски, който по това време пътува в чужбина, не се явява за допълнителни разпити и обявявасъобщава, че няма да се върне в Русия, защото има постоянно засилванеповишаване на натискнатиска върху него от страна на властите и на президента Путин. Той казва, че е принуден да избира дали да се превърне в политически затворник, или в политически емигрант. Березовски обявява Путиндобавя, че Путин го е посочил като заподозрян вза случая с Аерофлот, просто защото ОРТ е „казала истината“ за потъването на подводницаподводницата [[Курск (подводница)|Курск]].

От 24 март 2002 г. Березовски не може да напуска [[Великобритания]], тъй като Русия иска неговото екстрадиране,. ноБерезовски Лондонполучава муот дава Лондон политическо убежище. Във Великобритания той и неговите съратници Ахмед Закаев, Александър Литвиненко и Алекс Голдфарб стават известени като „Лондонския кръг“ на руските изгнаници. От своя дом Березовски публичнооткрито заявява, че е на мисия, за свалянето на Путин „със сила“ или чрез „безкръвна революция“. Той създава Международната фондация за граждански свободи, за да подкрепя уязвимите групи в обществото – затворници, национални малцинства и хора от бизнеса в Русия.

Березовски стартирапредприема кампания да изобличи злодеянията на Владимир Путин от потискане на свободата на словото до извършване на военни престъпления в ЧеченияЧечня. Той също така обвинява Федералната служба за сигурност на Русия в постановка около взривовете в жилищни сгради от 1999 г., с цел да се помогне Путин да спечели президентскиятпрезидентския пост. Много от неговите дейности са финансирани чрез базирана в [[Ню Йорк]] Международната фондация за граждански свободи, управлявана от неговия приятел Алекс Голдфарб.

На 23 март 2013 г., Березовски е намерен от телохранител мъртъв в дома си в района на Аскот в БеркширБъркшир. ТялотоТелохранителят мунамира е намерено от бодигардтялото в заключена баня, с превръзка около врата му. Неговата смъртСмъртта е обявена с публикация във Фейсбук от доведения му син на Березовски.

Александър Доброжински, адвокат, който представлява Березовски, пише, че може да се е самоубил, добавяйкии добавя, че Березовски е изпаднал вимал дългове, след като губи продължителнапродължително дело срещу Роман Абрамович и прекарва последните няколко месеца от живота си в продаване на свои притежания за покриване на съдебните разходи по делото. ИзточнициТвърди твърдятсе, че Березовски е бил в депресия преди своятасмъртта смъртси и се е изолирал от приятелите си. Според някои съобщения той е страдал от депресия и е приемал антидепресанти. Ден преди смъртта си Березовски е казал на репортер в Лондон, че няма за какво да живее.