Древногръцка архитектура: Разлика между версии

Поради голямата значение на [[Религия в Древна Гърция|религията в древногръцкото общество]], [[Древногръцки храм|храмът]] е най-разпознаваемата гръцка постройка, макар че в архитектурно отношение разнообразието им е голямо. Гръцкият термин за храм означава [[жилище]] ({{lang|el|ὁ ναός}}, ho naós''наос''). ПървитеТой е част от свещената територия (теменос (τέμενος)) на [[Светилище|светилищасветилище]]то. Първите светилища се строят в чест на конкретен бог-покровител и сасградата изградение от нетрайни материали – дърво и кирпич, предназначена единствено за дазащита защитятна грубо изработена [[скулптура]] наизработен богаидол (''ксоанон''),. аВ отвънрамките имана светилището е разположен и [[олтар]] за [[Животинско жертвоприношение|животински жертвоприношения]], които са неизменна част от религиозните ритуали. Постепенно в интериора на храма се появяват [[Колона|колони]], които по-късно се преместват и на фасадата. Най-накрая основният корпус бива ограден с редица колониколонади (''перистил'' или ''периптерна'' колонада), превърналпревърнали се в една от най-характерните черти на гръцката архитектура. Входът към храма е най-често [[портик]] с отворени стени<ref name="EA">{{cite book |title= Енциклопедия на архитектурата |last=Коул |first= Емили, гл. редактор|authorlink= |coauthors= |year= 2008|publisher= ИК „Труд“|location= София|isbn=978-954-528-833-3 |pages= |url= |accessdate= |quote= }} с. 94 – 7</ref>.

Основата на всеки храм е приповдигната върху стъпаловидна платформа с две или три стъпала (''крепидома''). Върху най-горното стъпало (''стилобат'') стъпват колоните за украса. Основната част от храма е зиданото помещение [[наос]], в чиято вътрешност се намира същинското [[светилище]] – стая без прозорци (''наос'' или ''цела'', „cella““), където е поставена статуята на почитаното божество. Пред нея може да има площадка „pronaos“, а понякога и втора стая „antenaos“, където се съхраняват трофеите и даровете. Понякога има и задно преддверие (''опистодом'')<ref name="EA"/>.

През [[Архаична Гърция|Архаичния период]] в континентална Гърция се налага основно [[Дорийски стил|дорийският стил]], чиито характерни черти личат в редица монументални постройки, датиращи от VI и V век пр.н.е. Гръцките [[полис]]и инвестират значителни средства в строежа на храмове като част от конкуренцията помежду им. НапримерВ частност Атина отделя огромни средства през V век пр.н.е. за строеж на [[Акропол (Атина)|Акропола]], не на последно място и за да надмине съперниците си в почитането на боговете.

Често гръцките храмове се категоризират според плана на основата, броя на колоните при входа и тяхното разпределение. Ако колоните са само отпред, храмът е от тип ''простил'', а ако има колонади отпред и по двете странични стени, е ''амфипростил''. Храмовете, заобиколени отвсякъде с една редица колони, са ''периптер'' ({{lang|el|πτερον}} (pteron – крило). Този тип храм се появява в началото на 7 век пр.н.е. и остава господстващ в течение на целия Архаичен и Класически период. Ако колоните са в две редици от всички страни, храмът е ''диптер''. Според броя на колоните най-малкият храм е дистилът - – само с две колони на фасадата. Храм с четири колони е тетрастил, с шест (особено срещан) – хексастил и т.н.<ref name="ИАА">{{икона|ru}} [http://antique.totalarch.com/gha_grece/1/5 История античной архитектуры/ Типы храмов в архитектуре Древней Греции]</ref>