|
Романът е част от задължителната подготовка по БЕЛ в българските училища и се изучава в 6. клас.
*
== Сюжет ==
Том Канти, най-малкият от бедно семейство от Офал Корт, Лондон, подтикван от местния свещеник (който е научил момчето да пише и чете), винаги си е мечтаел за по-добър живот. Разхождайки се около двореца един ден, младият Том вижда принц (принцът на Уелс – [[Едуард VI]]), който много прилича на него. В своето вълнение бедното момче се приближава прекалено много и бива заловено от кралските гвардейци, но Едуард не им позволява да го накажат и дори го кани в стаята си в двореца. Там двете момчета се опознават и остават впечатлени всеки от живота на другия, от приликата между тях и от факта, че споделят една рождена дата. В крайна сметка те решават да разменят дрехите си за известно време. Принцът излиза навън, скривайки предмет от национална важност (по-късно читателят научава, че това е Великият печат на [[Англия]]). Пазачите не го разпознават, дeгизиран в дрипитe на Том. Най-накрая момчето се ориентира по улиците и стига до дома на Канти. Там се сблъсква с жестокостта на бащата на Том и се среща с Майлс Хендън – войник и благородник, завърнал се от войната. Въпреки че Майлс не вярва на твърденията на Едуард, че е кралска особа и му се подиграва заради тях, все пак се превръща в негов покровител.
В същото време до тях достигат новините, че [[крал]] Хенри VIII е починал и Едуард е вече крал. Том, в ролята на своя двойник, се опитва да се справи с кралските си задължения и маниери. Благородниците и дворяните започват да си мислят, че “принцът” страда от рядка болест, която му е причинила загуба на паметта. Страх ги е да не е полудял, но скоро всички се уверяват, че умът му е наред. Непрекъснато го разпитват за липсващия Велик печат, но той няма и представа за какво става въпрос.
Докато Том живее в двореца, Едуард изживява грубия живот на простолюдието и за първи път забелязва класовото разделение в Англия. Най-важното за него е, че вижда безсърдечната природа на английската съдебна система, в която хората са изгаряни, хвърляни на гилотината и бити с камшици. Осъзнава, че всички те са обвинени на базата на неясни улики и арестувани или обесени за маловажни провинения. Тогава той се заклева да царува с милост, когато се върне на мястото си. Случайно се изпуска пред банда крадци, че е крал и че ще сложи край на нечестните закони, те го мислят за луд и инсценират фалшива коронация, за да се подиграят с него.
След поредица от приключения (включително престой в затвора), Едуард прекъсва коронацията на Том, точно преди той да бъде обявен за крал [[Едуард VI]]. Том с желание предава трона, но благородниците отказват да повярват, че просякът е техният достоен крал. Тогава Едуард изважда Великия печат на Англия, който крие откакто напуска двореца. Том съобщава, че ако някой беше описал как изглежда печатът, е щял да им го даде, защото отдавна го е бил открил в декоративна [[броня]] (където Едуард го е бил скрил), но го е използвал за орехотрошачка. Едуард и Том разменят ролите си обратно, а Майлс е награден с почетната [[титла]] на орела и правото да седи в присъствието на краля. Като благодарност за помощта на Том и за възвисяването на Едуард за крал, той го нарича “кралска стража” (престижна титла, която Том пази за цял живот).
== История ==
„Принцът и Просякът“ ни връща към Англия от [[XVI век]]. В предисловието ѝ авторът говори за книгата си като за старинно предание, но и като за [[историческа повест]].
== Адаптации ==
"Принцът и Просякът" се играе на сцена от [[1920]] г. насам, когато е първата постановка на [[Бродуей]], създадена от [[Уилям Фавершам]].
През [[1946]] г. историята се появява и като [[комикс]] в 29 брой на [[Classic Comics]].
Романът е в основата и на много филми.
* За първи път „Принцът и просякът“ е представен в нямото кино през [[1920]] г. от [[Александър Корда]] в [[Австрия]].
* Във версията от [[1937]] г. играят [[Ерол Флин]] (в ролята на Хендън) и близнаците Били и Боби Маух като принца и просяка.
* През [[1957]] г. корпорацията [[CBS]] представя адаптация на романа с участието на [[Джони Уошбрук]] в ролята на двете момчета.
* [[Уолт Дисни]] също излъчват своя версия на филма през [[1962]] г.
* Епизод 21 на [[„Маймуните“]] от [[1967]] г. е с това заглавие.
* През [[1976]] г. [[Ланс Керуин]] играе като Том и Едуард в модерната версия на историята, в която се разказва за млад пощальон и президентския син, които много си приличат и си разменят местата.
* [[BBC]] излъчват през същата година шест трийсетминутни епизода с главен [[актьор]] [[Никълъс Линдхърст]], като през [[1996]] г. има нова адаптация.
* Версия от [[1977]] г. се излъчва в Англия и САЩ съответно под имената „Принцът и Просякът“ и [[„Кръстосани мечове“]].
* [[„Ринго“]], [[филм]] от [[1978]] г. с [[Ринго Стар]] включва размяна на местата между бившия барабанист на [[„Бийтълс“]] и хора, които нямат талант, но приличат на него.
* Компанията на Уолт Дисни създава през [[1990]] г. анимиран 24-минутен филм, като звездата е [[Мики Маус]], който си разменя мястото със самия себе си.
* BBC представят драма от шест части на историята през [[1996]] г.
* През [[2000 г.]] историята бива адаптирана отново като версията е с игра на живо.
* [[„Барби като Принцеса и Просякиня“|„Барби като принцеса и просякиня“]] излиза през [[2004]] г. Това е първата адаптация със женска роля: 85-минутен филм с [[Барби]] в ролята на русата принцеса Анелиз и бедната брюнетка Ерика.
* [[Гарфилд]] също влиза в двойна роля през [[2006]] г. в [[„Историта на Две Котета“|„Историята на две котета“]].
* [[„Необходими са Две“|„Необходими са две“]] с близначките Мери-Кейт и Ашли Олсън е различен разказ на класиката, в който две момичета (едното богато, а другото – сираче) разменят местата си, за да опознаят живота на другата.
* През 1996 г. [[C&E]], тайванска софтуерна компания пуска на пазара видео игра за [[Sega Genesis]] под името [[Xin Qigai Wangzi]] ([["Новият Просещ Принц"|"Новият просещ принц"]]). Идеята за играта е вдъхновена от книгата и са добавени фантастични елементи като [[магия]], чудовища и др.
* [[„Модерната История на Марк Твен: Принцът и Просякът“|„Модерната история на Марк Твен: Принцът и просякът“]] е детски филм от [[2007 г.]], който показва историята в днешни времена.
Някои анимации като версията на Мики Маус преразказват романа, докато други включват в себе си пародийни елементи (включително епизод на [[„Джони Браво“]], в който Марк Твен се появява, молейки аниматорите да „позволят на тази уморена история вече да умре“).
* Романът има и филмова версия на [[хинди]], [[Raja Aur Runk]] от [[1968 г.]]
* През [[2012]] излиза втора музикална адаптация на [[CGI]] под името [[„Барби: Принцесата и Попзвездата“|„Барби: принцесата и попзвездата“]]. Там Барби играе русата принцеса Виктория (Тори) и тъмнокосата попзвезда на име Кийра. И двете мечтаят за живота на другата и един ден се срещат и магически си разменят местата.
* [[Джема Кенеди]], английски [[сценарист]], създава музикална [[драма]] по историята, която се играе в Лондон през 2012-2013 г. в Театър [[Юникорн]].
== „Принцът и просякът“ на български език ==
* „Принцът и просякът“, прев. [[Невяна Розева]], изд. [[Захарий Стоянов]], [[2015]], [[София]], 263 стр.
* „Принцът и просякът; Приключенията на Хъкълбери Фин“, прев. Невяна Розепа, изд. [[Изток-Запад]], [[2014]], София, 402 стр.
* „Принцът и просякът“, прев. Невяна Розева изд. [[Златното пате]], [[2013]], София, 160 стр.
* „Принцът и просякът“, прев. [[Светлана Комогорова – Комата]], изд. [[Труд]], [[2009]], София, 256 стр.
* „Принцът и просякът: Приказка за малки и големи“, прев. [[Светлана Комогорова – Комата|Невяна Розева]], изд. [[Труд|Нар. младеж]], [[2009|1969]], София, 195 стр.
* „Принцът и просякът: Приказка за малки и големи“, прев. [[Светлана Комогорова – Комата|Невяна Розева]], изд. [[Труд|Нар. младеж]], [[2009|1978]], София, 167 стр.
* "Принцът и просякът: Роман за юноши", прев. [[Светлана Комогорова – Комата|Невяна Розева]], изд. [[Труд|Пламък]], [[2009|1991]], София, 223 стр.
* "Принцът и просякът: Приказка за младежи от всяка възраст". прев. [[Светлана Комогорова – Комата|Невяна Розева]], изд. [[Труд|Нар. младеж]], [[2009|1953]], София, 176 стр.
* "Принцът и просякът: Роман в 2 части", прев. В. Юрданов, изд. Т.Ф.Чипев, 1947 г., София, 232 стр. По историята има и киносценарий на [[Светлана Комогорова – Комата|Мая Даскалова]] от 2002 г.
== Вижте също ==
* [[Библиография на Марк Твен]]
== Източници ==
# Cope, Jim; Cope, Wendy. [http://www.penguin.com/static/pdf/teachersguides/princepauper.pdf "A Teacher's Guide to the Signet Classic Edition of Mark Twain's The Prince and the Pauper" (PDF).]
# [https://web.archive.org/web/20120729172223/http://unicorntheatre.com/the-prince-and-the-pauper "Unicorn Theatre - The Prince and the Pauper"]
== Външни препратки ==
* {{Моята библиотека|25001-printsyt-i-prosjakyt|Принцът и Просякът}}
* [http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?ukaz=SFRM&id=2208292141131244 ''„Принцът и просякът“''] – Виртуална библиотека – България
[[Категория:Романи на Марк Твен]]
| 