Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Панорама}}
{{Музей
| музей = ПлевенскатаПанорама "Плевенска епопея 1877 г."
| снимка = Panoramata.jpg
| описание = Сградата на музея
| място = [[Плевен]], [[България]]
| тематика = [[История на България]], [[Руско-турска война (1877-1878)]]
| основан = Открита на 10 декември .12.1977 г.
| номер = [[Файл:Opoznai-bg.gif|20px|]] '''40.'''
| лятно = април – октомври <br> 09.00 – 18.00 ч.
Line 12 ⟶ 11:
| зимно = ноември – март <br> 09.00 – 17.00 ч.
| почивни-зимно = 1 януари, 24, 25 и 26 декември, Великден
| каса и телефон за информация = (064) 830 251
| директор =
| адрес =
| каса и телефон за информация = (064) 830 251
| карта = България Плевен
| карта-описание = Местонахождение в Плевен
Line 29 ⟶ 26:
Манифестация в С. Петербург в защита на българския народ.
Преминаване на р. Дунав от руските войски.
Боят за Самарското знаме. Шипка.
Шипка.
 
Зала Панорама „Трети щурм на Плевен 11-12 септември 1877 г.”.
Живописното платно в зала Панорама представя най-критичния момент в боя при Зелените възвишения – около 16.30 ч. на 11 септември, когато ген. М. Д. Скобелев начело на своя отряд превзема едно от двете най-силни турски укрепления на юг от Плевен – редут „Кованлък” и се врязва в центъра на турската отбрана. Един час по-късно е превзет редут „Исса ага”.
Line 39 ⟶ 34:
Въпреки проявените храброст, мъжество и издръжливост, третият щурм на Плевен завършва с неуспех. Руското командване отказва подкрепление на ген. М. Д. Скобелев. Скобелевци отстояват позициите повече от 30 часа. На редута геройски загива Ф. М. Горталов. Последните защитници на Зелените възвишения, изпълнили до край воинския си дълг, напускат кървавия хълм по заповед на Главното командване в 17.00 часа на 12 септември. Дадени са много жертви. Общите загуби в румънската армия са около 3 хиляди убити и ранени, в руската – около 13 хиляди. Само в отряда на генерал Скобелев убити и ранени са 6 500 воини. Оттогава долината, напоена с тяхната кръв, носи името „Мъртвата долина”.
Третият щурм е най-ярка проява на високите бойни и морални качества на воините от руската имперска армия, на таланта на най-младия генерал в руската армия, 34-годишния ген.-лейт. М. Д. Скобелев и на бойното сътрудничество на българи, руси и румъни. След третия щурм започва вторият етап от Плевенската епопея 1877 г., характеризиращ се с нова тактика – блокада, организирана от руския военен инженер и герой от отбраната на Севастопол – ген. Е. И. Тотлебен. Междувременно руската армия удържа позицията на Шипка, а при Плевен ген. Е. И. Тотлебен затяга блокадния пръстен около елитната турска армия на Осман паша. Изтощена физически, изпълнена с несигурност и страх, турската армия е принудена да направи своя съдбовен избор.
Зала Диорама „Последен бой за Плевен в долината на р. Вит на 10.12. 1877 г.”.Размери - 17 х 5 м. Обща площ заедно с предметния план - 150 м2.
 
Зала Диорама „Последен бой за Плевен в долината на р. Вит на 10.12. 1877 г.”.
Размери - 17 х 5 м. Обща площ заедно с предметния план - 150 м2.
В зала Диорама е представен най-драматичният момент от боя на 10 декември, когато турската армия атакува блокадната линия в най-близкия до пътя за София VІ-ти блокаден участък – при моста на р. Вит, на 7 км на запад от Плевен, но е разгромена от руския гренадирски корпус под командването на ген. И. С. Ганецки. Командващият турската армия при Плевен Осман паша се предава с цялата си елитна армия и въоръжение в състав: 10 паши, 2128 офицери, 37200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.
 
Заключителна зала.
Картините „Капитулацията на Осман паша” и „Зимното преминаване на Балкана“ в Заключителна зала представят два изключително важни момента в Руско-турската война 1877-1878 г. Победата при Плевен и капитулацията на армията на Осман паша при Плевен е преломен момент в хода на бойните действия. Оттук започва началото на края на последната Руско-турска война 1877-1878 г. Зимното преминаване на Балкана е блестяща военна операция, която води до освобождаването на София и Пловдив, овладяването на Шейновския укрепен лагер и крайната цел – успешния изход на войната 1877-1878 г. На 31.01.1878 в Одрин е сключено примирие, а на 3.03.1878 г. е подписан Сан Стефанският мирен договор. България се връща на политическата карта на Европа и света като независима и суверенна държава.