Юрий Шилдер-Шулднер: Разлика между версии

Служи последователно в: XXXVII-ми екатеринбургски пехотен [[полк]], Образцовия пехотен полк, Лейбгвардейския семьоновски пехотен полк. По време на Източната война от 1855 г. участва в състава на войските охраняващи крайбрежието на Петербургска губерния. Командир от 1860 г. на XIV-ти олонецки пехотен полк, с който участва в потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание]] от 1863 г. Отличава се в битките на 7 и 9 февруари 1863 г., за което получава височайшата награда златна сабя с надпис „За храброст“ и командването на лейб-гвардейски Гренадерски полк. През периода 1863 и 1864 г. изпълнява длъжността Влоцлавски военен началник и военен началник на Варшавско-бронбергската железница. [[Генерал-майор]] от 1864 г., а от 1872 г. командир на V-та пехотна дивизия. [[Генерал-лейтенант]] от 1873 г. <ref>[https://www.prlib.ru/item/436304 Старчевский, А. А. Памятник Восточной войны 1877-1878 гг., С.-Петербург, 1878, с. 464-465]</ref>

 

По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) продължава да е командир на V-та пехотна [[дивизия]], включена в състава на [[Западен отряд|Западния руски отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Николай Криденер]]. Командващ лявата колона на отряда. Бие се на 3/15 юли при с. [[Муселиево]] в [[Битка при Никопол (1877)|битката за Никопол]], като прекъсва пътя за отстъпление на Никополския турски гарнизон към [[Плевен]]. Участва в общата атака, завършила с превземането на Никопол (4/16 юли).

 

Включва се в зимното прочистване на [[Тракия]] от остатъците на Централната турска армия. Командир на колона, настъпваща по долината на р. [[Тополница]]. Бие се храбро при селата [[Първенец (Област Пловдив)|Първенец]], [[Белащица]], [[Оризари (Област Пловдив)|Оризари]] и [[Брестник]]. Участва в превземането на гр. [[Пазарджик]] и пресичането на пътя за отстъпление на [[Сюлейман паша]] към [[Одрин]] (2/14 януари 1878).

 

 

== Източници ==