Килограм: Разлика между версии

'''Килограм''' е една от седемте основни [[единица|единици]] в [[SI]] и се използва за физичната величина [[Маса (величина)|маса]]. Символът, с който се означава, е ''kg'', но в популярни издания в България се използва и ''кг'', със знаци от кирилицата, под влияние на руските означения на мерните единици. Наименованията на кратните и дробните единици на един килограм се образуват с прибавяне на представки към единицата [[грам]] (например ''мили''грам, ''дека''грам). Масата на 1 [[литър|L]] дестилирана [[вода]] при [[температура]] 4 °C е приблизително равна на един килограм. Това е първоначалната му дефиниция. АктуалнатаДо дефиниция20 съгласномай [[стандарт]]а2019 [[ISOг. 80000]]-4дефиницията ебеше:

Еталонът (или прототипът) на килограма представлява [[цилиндър]] с височина и с диаметър равни на 39,17 mm, изработен от [[сплав]] на 90 % [[платина]] и 10 % [[иридий]] и се пази в [[Международно бюро за мерки и теглилки|Международното бюро за мерки и теглилки]] в [[Севър]], [[Франция]]. Килограмът ебе единствената мерна единица, която се определяопределяше с предмет, всички останали се определят чрез фундаментални физични закони или свойства.

На 16 ноември 2018 година на Генерална конференция по теглилки и мерки <ref name=":0">[http://www.npl.co.uk/news/international-system-of-units-overhauled-in-historic-vote www.npl.co.uk]</ref> учените променят дефиницията за килограм. Новото определение е основано на [[константа на Планк|константата на Планк]]. Когато наНа 20 май 2019 г. то влезе в сила, константатаслед щекато бъдеконстантата е определена като точно равна на 6,62607015×10^-34 kg⋅m²⋅s^-1. Тази промяна щепозволява да се определи килограмакилограмът чрез секундата и метъра, като премахнепремахва необходимостта от физически еталон. От практическа гледна точка стойността на килограма не се е изменила, но съществуващият „прототип“ (еталон) вече не определя килограма, а е само една много точна теглилка с потенциално измерима неточност.

Килограмът е единствената основна единица в SI с представка („кило-“) в името. Това ебе и единствената единица в SI, която все още се дефинирадефинираше чрез конкретен предмет, а не чрез фундаментална физическа характеристика, която да може да се възпроизведе в различни лаборатории. Три други основни единици ([[кандела]], [[ампер]], [[мол]]) и 17 производни единици ([[нютон]], [[паскал (единица)|паскал]], [[джаул]], [[ват]], [[кулон]], [[волт]], [[фарад]], [[ом (физика)|ом]], [[сименс]], [[вебер (единица)|вебер]], [[тесла]], [[хенри (единица)|хенри]], [[катал]], [[грей (единица)|грей]], [[сиверт]], [[лумен]], [[лукс]]) в SI се дефинират чрез килограма, така че неговата устойчивост е от особено значение. Само 8 други единици не изискват килограма в дефиницията си – за температура ([[келвин]], [[градус Целзий]]), време и честота ([[секунда]], [[херц]], [[бекерел]]), дължина ([[метър]]) и ъгъл ([[радиан]], [[стерадиан]]).{{hrf|BIPM|2006|112 – 118}}

Международният еталон за килограм е поръчан от [[Генерална конференция по мерки и теглилки|Генералната конференция по мерки и теглилки]] на основание на [[Конвенция за метъра|Конвенцията за метъра]] от 19751875 г. и се поддържа от [[Международно бюро за мерки и теглилки|Международното бюро за мерки и теглилки]] до 2019 г. След като е установено, че Международният еталон за килограм изменя масата си спрямо своите копия, през 2005 г. [[Международен комитет за мерки и теглилки|Международният комитет за мерки и теглилки]] издава препоръка килограмът да бъде предефиниран въз основа на фундаментална константа в природата. На своето заседание през 2011 г. Генералната конференция се съгласява по принцип, че килограмът трябва да се предефинира чрез [[константа на Планк|константата на Планк]]. Крайното решение първоначално е отложено до 2014 г., а след това повторно до следващото заседание на конференцията.{{hrf|BIPM|2014|2}}