Франсис Хътчисън: Разлика между версии

'''Франсис Хътчисън''' (1694 – 1746) е ирландски и шотландски [[философ]], роден в Drumalig, [[Даун (графство)|графство Даун]], [[Ълстър]], в семейство на шотландски [[Презвитерианство|презвитерианци]]. Известен е като един от бащите на шотландското [[Просвещение]]. Главен подръжник на теорията за съществуването на чувстото за морал, чрез което човек може да достигне до правилното действие.<ref name="bio">[https://www.britannica.com/biography/Francis-Hutcheson] Francis Hutcheson

Хътчисън учи [[философия]], [[класика]] и [[теология]] в [[Глазгоуски университет|университета в Глазгоу]] (1710 – 16), а през 1719 основава частна академия в [[Дъблин]]. През 1729 се връща в [[Глазгоу]], където преподава (до смъртта си) [[морална философия]].<ref name="bio"/> Хътчисън взима идеи от [[Джон Лок]] и повлиява значими мислители на Просвещението, като шотландците [[Дейвид Хюм]] и [[Адам Смит]], на когото преподава в Глазгоуския университет.{{hrf|Bussing-Burks|2003|39}} Хътчисън подкрепя политическата свобода и правото за народно въстание срещу тиранията.

В трудовете си Хъчисън описва, че освен петте си външни [[сетива]], човекът има различни вътрешни сетива, включително чувство за [[красота]], [[морал]], [[чест]] и [[нелепост]]; като най-важното от тях е това за морал. Вярва, че моралът е част от човешките инстинкти и определя характера на действията и възприятията, одобрявайки добродетелните и неодобрявайки порочните. Моралният [[критерий]] на Хътчесън е дали един акт има или не тенденция да насърчава общото благосъстояние на човечеството[[човечество]]то. По този начин той се противопоставя на [[Утилитаризъм|утилитаризма]] на английския мислител [[Джереми Бентам]].<ref name="bio"/>

Хътчисън също оказва влияние като логик и теоретик на човешкото познание. В своя труд „Мисли за смеха“ (1725) изразява схващането си, което после поставя основите на теорията на комичното, а именно, че [[Смях|смехът]] се ражда в отговор на възприятието за нелепост.