Франсис Хътчисън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 22:
През 1719 г. става презвитариански проповедник в Ълстър, но през 1738 г. презвитерията в Глазгоу оспорва убеждението му, че хората могат да имат познание за добро и зло, без и преди да имат познание за [[Бог]]а. Репутацията му на прочут проповедник обаче не пострадва.<ref name="bio"/>
В трудовете си Хъчисън описва, че освен петте си външни [[Сетиво|сетива]], човекът има различни вътрешни сетива, включително чувство за [[красота]], [[морал]], [[чест]] и [[нелепост]]; като най-важното от тях е това за морал. Вярва, че моралът е част от човешките инстинкти и определя характера на действията и възприятията, одобрявайки добродетелните и неодобрявайки порочните. Моралният [[критерий]] на Хътчесън е дали един акт има или не тенденция да насърчава общото благосъстояние на [[човечество]]то. По този начин той се противопоставя на [[Утилитаризъм|утилитаризма]] на английския мислител [[Джереми Бентам]].<ref name="bio"/>
Хътчисън също оказва влияние като логик и теоретик на човешкото познание. В своя труд „Мисли за смеха“ (1725) изразява схващането си, което после поставя основите на теорията на комичното, а именно, че [[Смях|смехът]] се ражда в отговор на възприятието за нелепост.
| |||