Последна теорема на Ферма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.233.57.204 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Последната теорема на Ферма''' (известна още като '''великата''' или '''голямата теорема на Ферма''') е знаменито твърдение от [[Теория на числата|теорията на числата.]]. То гласи, че при <math>n>2</math> не съществуват цели положителни числа <math>x</math>, <math>y</math> и <math>z</math>, удовлетворяващи уравнението <math>x^n+y^n=z^n</math>. При <math>n=1</math> и при <math>n=2</math> уравнението има безброй много решения. Случаят <math>n=2</math> е изследван още в древността; свързан е с [[Теорема на Питагор|теоремата на Питагор]] и [[Питагоров триъгълник|Питагоровите триъгълници]].
 
Теоремата е формулирана за първи път от [[Пиер дьо Ферма]] през 1637 г. в полето на книгата „Аритметика“ от [[Диофант|Диофант.]]. В бележката Ферма твърди, че доказателството е прекалено дълго, за да се смести в границите на полето.
 
Теоремата няма значими математически следствия, но опитите за решаването ѝ са довели до откриването на множество важни за математиката твърдения. Поради своята простота и елегантност, а по-късно и заради явната си сложност тя става едно от главните предизвикателства пред математиците за период от 358 години. Нерешената задача е стимулирала развитието на [[Теория на числата|теорията на числата]] през XIX век и доказателството на [[Теорема на модуларността|теоремата на модуларността]] през XX век. Смята се за една от забележителните теореми в [[История на математиката|историята на математиката.]] В [[Световни рекорди на Гинес|световните рекорди на Гинес]] е отбелязана като „най-трудната математическа задача“ заради многото неуспешни опити да бъде решена.
 
Първото правилно доказателство на теоремата е публикувано през 1994 г. от [[Андрю Уайлс|Андрю Уайлс.]]. Първоначалният вариант съдържа грешка, отстранена от автора след двугодишни усилия. Доказателството е прието окончателно през 1996 г. и съдържа 150 страници. То е твърде сложно и проверката му е по силите на съвсем малко математици.
 
За това доказателство Андрю Уайлс получава [[Абелова награда]] през 2016 г. Обосновката на комитета по награждаването гласи: „за очарователното доказателство на последната теорема на Ферма чрез теоремата за модуларноста на полустабилни елиптични криви, откриващо нова ера в теорията на числата.“