Бял извор (област Кърджали): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 43:
== История ==
{{раздел-мъниче}}
Селото – тогава с име ''Ак-бунар'' – е в [[България]] от [[1912]] г. <ref name=Мичев>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 53.</ref> <ref>Като последица от [[Чаталджанско примирие|Чаталджанското примирие от 1912 г.]]</ref> Преименувано е на ''Бял извор'' с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември [[1934]] г.<ref name=Мичев></ref>
Традиционно Бял извор има предимно [[Турци в България|турско]] население, както и присъединеното през 2002 г. село Диамандово (Хюсемлер (от османски Хюсем – скъпоценен камък)), като двете села поддържат тесни връзки, включително чести бракове между хора от тях. След присъединяването на района към България след [[Балканска война|Балканската война]] в района протича процес на турцизация, до голяма степен като реакция на периодичните кампании за асимилация на помаците. Диамандово е сред първите села в Кърджалийско, обхванати от [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. След падането на комунстическия режим Диамандово подкрепя твърдо [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]], като в селото е роден един от неговите лидери [[Мехмед Дикме]]. <ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 96 – 98 | isbn = 9789542802914}}</ref>
| |||