Обсада на Плевен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълнение, илюстрация.
Ред 13:
| страна1 = {{флагче|Русия|1877}} [[Руска империя]]<br>{{флагче с име|Румъния|1877}}
| страна2 = {{флагче с име|Османска империя|1877}}
| командир1 = {{флагче|Русия|1877}} [[Едуард Тотлебен]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Михаил Скобелев]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Юрий Шилдер-Шулднер]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Николай Криденер]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[ПавелВасилий ЗотовКаталей]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[ЕдуардИван ТотлебенГанецки]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Павел Зотов]]<br>{{флагче|Румъния|1877}} [[Карол I (Румъния)|Карол I]]<br>{{флагче|Румъния|1877}} [[Александру Чернат]]
| командир2 = {{флагче|Османска империя|1877}} [[Осман паша]] [[Файл:White flag icon.svg|дясно|20px]]<br>{{флагче|Османска империя|1877}} Етем паша<br>{{флагче|Османска империя|1877}} Казим Алпан
| сила1 = 122 000
| сила2 = 50 000
Ред 25:
== Предистория ==
На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] извършва [[десант]] през река [[Дунав]] в района на [[Битка при Свищов|Зимнич-Свищов]]. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, турското командване заповядва [[Осман паша]], командир на Армейски корпус, веднага да се насочи и укрепи в [[Никопол]]. По пътя му към Никопол към армията му се присъединяват някои [[гарнизон]]и и така тя нараства до 13 000 души. На 4/16 юли обаче Западния руски отряд [[Битка при Никопол (1877)|превзема Никопол]] и по този начин принуждава Осман паша да промени посоката си на движение към Плевен. На 6/18 юли турските войски нощуват в [[Долна Митрополия]], а но 7/19 юли вече са заели удобни позиции около Плевен. В същия ден, но само броени часове по-късно пристигат и първите руски войски.
[[Файл:Шильдер-Шульднер Юрий Иванович, 1877.jpg|ляво|мини|200px|Генерал Шилдер-Шулднер]]
 
[[Файл:GhaziOsmanPasha.jpg|мини|180px|Осман паша]]
== Ход на военните действия ==
=== Първа атака ===
{{Основна|Първа атака на Плевен}}
[[Файл:GhaziOsmanPasha.jpg|мини|ляво|180px|Осман паша]]Веднага след падането на Никопол, руското командване нарежда на генерал-майор [[Юрий Шилдер-Шулднер]], командир на 5-а Пехотна дивизия от 19-и Армейски корпус, да заеме колкото се може по-бързо Плевен. Докато попълват запасите и превързват ранените си, русите се забавят. Така те пристигат пред Плевен едва на 7/19 юли и започват да обстрелват турските позиции, без да предприемат фронтална атака. Сутринта на 8/20 юли атакуват с 3 Пехотни полка, Кавказката казашка бригада и 46 [[оръдия]]. Поради лошото разузнаване, едва 8600 руси са изправени пред 15 000 турци, при това заели удобни защитни позиции. Генерал Шилдер-Шулднер успява да отблъсне турските части от някои външни укрепления, но Осман паша изпраща подкрепления, предприема поредица [[Контраатака|контраатаки]] и така си възвръща изгубените позиции. Така първата атака на Плевен струва на русите в убити и ранени 75 офицери и 2326 войници. Турските загуби са изчислени на около 2000 убити и ранени.
 
Основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване, грешните карти на района, объркването на българските водачи в руската войска, храбростта на турските войници, както и военния гений Осман паша. Освен това русите се забавят при тръгването си от Никопол и така позволяват на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на боя Осман паша заповядва окопаването на армията.
[[Файл:Kridener.jpg|ляво|мини|200px|Генерал Криденер]]
 
=== Втора атака ===
{{Основна|Втора атака на Плевен}}
[[Файл:Dmitriev 019.jpg|мини|300px|„Боят при Плевен на 27 август 1877 година“, худ. [[Николай Дмитриев-Оренбургски]], 1883]]
През следващите десет дни и двете страни получават силни подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 души и така нарастват до 35 000. Генерал-лейтенант [[Николай Криденер]] вече разполага с 36 [[батальон]]а, 32 [[ескадрон]]а и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 души или 33 [[табур]]а, 7 ескадрона и 58 оръдия като вече сформират [[Западна османска армия (1877)|Западната турска армия]]. Видно е, че русите нямат голямо числено превъзходство в жива сила, но имат тройното превъзходство в [[артилерия]]та. То обаче се оказва напълно ненужно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения. Като допълнение – руското командване се страхува да изпраща оръдията си на първа бойна линия, поради което те се оказват неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от добре прикритите турски войски.
 
Ред 41:
 
Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени в убити и ранени на 168 офицери и 7167 войници. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.
[[Файл:Dmitriev 019.jpg|мини|300px|„Боят при Плевен на 27 август 1877 година“, худ. [[Николай Дмитриев-Оренбургски]], 1883]]
 
[[Файл:Трета атака на Плевен.jpg|мини|300px|Карта на разположението на руските войски при третата атака на Плевен]]
[[Файл:Dmitriev 004.jpg|мини|300px|„Артилерийски бой при Плевен. Батарея от обсадни оръдия на Великокняжеската височина“, худ. [[Николай Дмитриев-Оренбургски]], 1880]]
=== Битка при Пелишат–Згалево ===
{{Основна|Битка при Пелишат–Згалево}}
 
На 19/31 август деветнадесет османски табура излизат от Плевен и атакуват руските части в района [[Пелишат]] – [[Згалево]]. След ожесточени боеве за [[редут]]а при с. Згалево, който няколко пъти преминава от ръце в ръце, турците са изтласкани обратно в Плевен.
 
Руските загуби възлизат на 1000 убити и ранени, а турските – 1350 убити и ранени. Атаката е планирана да съвпадне с [[Рамазан]]а, а евентуалната победа да бъде в чест на [[мюсюлманите]].
Line 51 ⟶ 53:
=== Трета атака ===
{{Основна|Трета атака на Плевен}}
[[Файл:Трета атака на Плевен.jpg|мини|300px|Карта на разположението на руските войски при третата атака на Плевен]]Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август/7 септември и 1/13 септември 1877 г. Участие вземат 75&nbsp;500 войници (от тях 23&nbsp;000 [[румънци]]), поддържани от 8600 [[кавалерист]]и и 424 оръдия (командир генерал-лейтенант [[Павел Зотов]]). Осигурено е трикратно превъзходство на силите. Осман паша увеличава войските си на 29 400 души, 1500 саби и 70 оръдия. <br>Третата атаката е предшествана от [[Битка при Ловеч|превземането на Ловеч]] на 22 август/3 септември от Сборен Руски отряд с командир генерал-майор [[Александър Имеретински]]. Същия ден Осман паша с 12 табура, конница и 3 [[Батарея|батареи]] излиза от Плевен, за да подпомогне Ловешкия отряд. Движението му е открито и е обстрелван от русите. Осведомен за превземането на Ловеч, се завръща в Плевен.
 
[[Файл:Dmitriev 004.jpg|мини|300px|„Артилерийски бой при Плевен. Батарея от обсадни оръдия на Великокняжеската височина“, худ. [[Николай Дмитриев-Оренбургски]], 1880]]
На 26 август/7 септември започва усилна артилерийската подготовка за предстоящата атака и продължава до 10 септември. Решителният щурм е предвиден за 30 август/11 септември, когато е именният ден на царя. Руските генерали са смятали да дадат като подарък за царя падането на Плевен. Лично пристига цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], румънския крал [[Карол I]] и [[Великия княз]] Николай Николаевич.
 
Започват ожесточени боеве при „Гривишките редути“, височините при с. [[Радишево]], „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. След много трудното превземане на Кованлък на 30 август/11 септември генерал Скобелев назначава за комендант на редута капитан [[Фьодор Горталов]] и го помолва да не го отстъпва на турците. Офицерът дава честна дума и я отстоява с живота си въпреки възможността да изпълни заповедта за оттегляне. На 31 август/12 септември при отбраната на Кованлък от 6-ата контраатака на противника Горталов загива в боя, разкъсан от щиковете на турците. На 1/13 септември атаките по всички сектори са прекратени.
 
Руските загуби в убити или ранени са 2 генерали, 295 офицери и 12471 войници. Румънците дават около 3000 убити и ранени, а турските загуби са едва 3000 убити и ранени. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване. Някои руски генерали, като [[Павел Зотов]], дотолкова са изплашени, че заповядват да се разглоби цялата [[артилерия]] и да се започне изтегляне към първоначалните позиции на левия бряг на [[Дунав]].
Line 72 ⟶ 74:
* След втората атака – [[Ловеч]] е превзет от русите и Осман паша знае, че може да бъде атакуван успешно от юг. Изгражда в тази посока няколко укрепления. На изток от града също са построени нови, а някои съществуващи са подобрени.
* След третата атака – става ясно, че слабото място в отбраната е от юг, където генерал Скобелев успешно се вклинява с войските си. За целта там са изградени нови три укрепления.
[[Файл:Карта на табии при Плевен.jpg|мини|300px|Схема на табиите при Плевен от 1877 г.]]
 
* След падането на [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и [[Битка при Телиш|Телиш]] – Осман паша разбира, че вече е напълно обкръжен и започва изграждането на няколко укрепления и на запад от Плевен.
[[Файл:Карта на табии при Плевен.jpg|мини|300px|Схема на табиите при Плевен от 1877  г.]]
[[Файл:Иллюстрация к статье «Верещагин, Василий Васильевич» № 2. Военная энциклопедия Сытина (Санкт-Петербург, 1911-1915).jpg|мини|300px|„Преди атака“, картина на Верещагин.]]
[[Файл:Атака (Верещагин).jpg|мини|300px|„Атака“ край Плевен, 1877-1878, картина на Верещагин.]]
[[Файл:After the attack. Plevna, 1877-1878.jpg|мини|300px|„След атаката. Превързочен пункт край Плевен, 1877-1878“, картина на Верещагин от 1881 г.]]
[[Файл:Winners, by Vasily Vereshchagin (1878).jpg|мини|300px|„Победители (Мародери)“, картина на Верещагин от 1878/79 г.]]
{| class="wikitable"
|-
Line 257 ⟶ 262:
|при моста на р.Вит
|}
[[Файл:Блокада на Плевен.gif|мини|300px|Блокада на Плевен]]
 
== Блокада на Плевен ==
=== Действия на руската армия ===
[[Файл:Блокада на Плевен.gif|мини|300px|Блокада на Плевен]]
 
Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм. По всичко изглежда, че от изхода на битката при Плевен зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от [[Севастопол]] – генералът от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. Още с пристигането си той заявява „''...четвърти щурм на Плевен няма да има“''.
[[Файл:Eduard Totleben.jpg|мини|180px|ляво|Генерал от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]]]
Line 267 ⟶ 270:
Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. За да бъде осъществена блокадата са мобилизирани и насочени към Плевен нови гренадирски и гвардейски полкове. Когато те пристигат през октомври, руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. С превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и [[Битка при Враца|Враца]] се слага край на снабдяването на армията на Осман паша.
 
За да попречи на изхранването на турската армия, Тотлебен решава да спре двете малки рекички преминаващи през Плевен. Построява бентове на реките [[Тученица (река)|Тученица]] и [[Гривишка (река)|Гривишка]], по чиито поречия е имало 24 [[Воденица|воденици]] – караджейки. С внезапното им взривяване, огромни водни маси помитат по пътя си всички воденици и складираните храни за обсадения гарнизон.
[[Файл:Michael <br>Skobeleff, General der russischen Armee.jpg|мини|180px|генерал-майор [[Михаил Скобелев]]]]
На 2 ноември генерал Тотлебен разделя блокадната линия на шест участъка:
 
* 1-ви с командир генерал [[Александру Чернат]]
* 2-ри с генерал-лейтенант [[Николай Криденер]]
Line 319 ⟶ 323:
 
=== Руски загуби ===
[[Файл:Plevna monument.jpg|мини|300px|[[Плевенски параклис (Москва)|Паметник на героите на Плевен]] на площад „Свети Илия“ в [[Москва]], открит през 1882 г.]]
{| class="wikitable"
|+Руски загуби на 10 декември 1877 г. <ref>''Правиков Р.И.,'' Краткая история 10-го Гренадерского Малороссийского полка, Моршанск, 1889 г.</ref>
Line 574 ⟶ 577:
 
=== Списък на загиналите офицери ===
[[Файл:S6301245 6 4.jpg|мини|300px|[[Свети Георги (Плевен)|Параклис-мавзолей „Свети Георги“, Плевен]]]]
{| class="wikitable"
|-
Line 713 ⟶ 715:
 
Малко известен факт е, че веднага след подписването на [[Санстефански мирен договор|Сан Стефанския договор]] от 1878 г., генерал Ганецки поставя въпроса за направата на паметник в чест на войниците загинали край Долна Митрополия. По негова молба и по решение на Плевенски окръг, участъкът земя около ''Копана могила'' е предоставен като ''„Безвъзмездна собственост на гренадирите“''. През 1881 г. е одобрен проект на паметника, а през 1885, след като е завършен, е предвидено да се превози до България. След [[Деветоавгустовски преврат]] в отношенията с Русия настъпва разрив, в резултат на което възниква предложение [[''Паметникът на героите при Плевен'']] да бъде оставен в [[Москва]] на площад „Свети Илия“ и на 28 ноември/10 декември 1887 г. (десет години след битката при [[Долна Митрополия]]) е тържествено открит.<ref>Цонко Генов, Русско-турецкая война 1877-1877гг. и ходвиг освободителей, гл.6 Боевой путь Западного отряда</ref>
[[Файл:Plevna monument.jpg|мини|300pxляво|360px|[[Плевенски параклис (Москва)|Паметник на героите на Плевен]] на площад „Свети Илия“ в [[Москва]], открит през 1882 г.]]
 
[[Файл:S6301245 6 4.jpg|мини|300px360px|[[Свети Георги (Плевен)|Параклис-мавзолей „Свети Георги“, Плевен]]]]
{{Br}}
== Паметници ==
{| class="wikitable"