Разлика между версии на „Тихи океан“

м
редакция без резюме
м (формат дати; козметични промени)
м
През 1953 година Международната хидрографска организация (МХО) определя границите на двете части на Тихия океан по следния начин:{{hrf|IHO|1953}}
; Северен Тихи океан:
* ''На югозапад.'' Североизточната граница на Източноиндийския архипелаг (остров [[Нова Гвинея]], [[Малайски архипелаг|Малайския]] и [[Филипини|Филипински архипелаг]] от Екватораекватора до остров [[Лусон]].
* ''На запад и северозапад.'' Източните граници на [[Филипинско море]] и [[Япония|Японските острови]] и югоизточната граница на [[Охотско море]].
* ''На север.'' Южните граници на [[Берингово море]] и [[Аляски залив|Аляския залив]].
Големият триъгълник на [[Полинезия]] свързва [[Хавайски острови|Хаваите]], Великденския остров и [[Нова Зеландия]]. Представлява островни групи и архипелази от островите [[Кук (острови)|Кук]], [[Маркизки острови|Маркизките острови]], [[Самоа]], [[Дружествени острови]], [[Токелау]], [[Тонга]], [[Туамоту]], [[Тувалу]] и [[Уолис и Футуна]].
 
На север от Екватораекватора и на запад от [[Международна линия за смяна на датата|Международната линия за смяна на датата]] включва многобройни малки острови наречени [[Микронезия]]. В нея влизат [[Каролински острови|Каролинските]], [[Маршалови острови|Маршаловите]] и [[Мариански острови|Марианските острови]].
 
В югозападната част на Тихия океан лежи островната група [[Меланезия]], която включва островите [[Нова Гвинея]], [[Бисмарк (архипелаг)|Бисмарк]], [[Фиджи]], [[Нова Каледония]], [[Соломонови острови|Соломоновите острови]] и [[Вануату]].
 
В западната част на океана са разположени архипелазите [[Малайски архипелаг|Малайски]] ([[Калимантан]], [[Суматра]], [[Ява]], [[Сулавеси]], [[Тимор]] и др.), [[Филипини|Филипински]] ([[Лусон]], [[Минданао]], [[Палаван]] и др.) и [[Япония|Японски]] ([[Хоншу]], [[Хокайдо]], [[Кюшу]] и др.). По-големите единични острови на запад са [[Хайнан]], [[Тайван]] и [[Сахалин]]. [[Курилски острови|Курилските острови]] отделят [[Охотско море]] от океана, а по на север [[Алеутски острови|Алеутските острови]] оформят дъга между [[Азия]] и [[Северна Америка]] като отделят [[Берингово море]] на север. По крайбрежието на Америка островните групи са по-малко като се отличават архипелази в непосредствена близост до континента, оформени в резултат на ледниковата активност ([[Кралица Шарлота (острови)|Кралица Шарлота]], [[Ванкувър (остров)|Ванкувър]], [[Чилое]] и др.). По крайбрежието на [[Калифорния]] се намират островите [[Ченъл]], а на Екватораекватора близо до [[Южна Америка]] – островите [[Галапагос]]. Хавайският архипелаг е разположен почти в центъра на Тихи океан.
 
Острови в Тихия океан са от четири основни типа: континентални, високи острови, коралови рифове, коралови и повдигнати платформи. Континенталните острови включват Нова Гвинея, Нова Зеландия и Филипините. Някои от тези острови са структурно свързани с близките континенти. Високите острови са с вулканичен произход. Много от тях имат и активни вулкани. Сред тях са Бугенвил, Хавай и Соломоновите острови. Третият и четвъртият вид острови са резултат от коралови наслагвания в резултат на жизнената дейност на миниатюрните организми. Кораловите рифове са ниско разположени структури, които са изградени от базалтова основа от засъхнали потоци лава под повърхността на океана. Едни от най-характерните примери за това е Големия бариерен риф. Вторият тип е изграден отново от коралови наслагвания, разположени на широка платформа. Примери за това са островите от Френска Полинезия.<ref name="bse"/>
 
=== Климат ===
Голямото простиране на Тихия океан от север на юг определят разнообразието на неговия климат – от екваториален до субарктичен на север и антарктичен на юг. Голяма част от неговата повърхност, приблизително между 40°с.ш. и 42°ю.ш. се простира в поясите с екваториален, тропичен и субтропичен климат. Циркулацията на атмосферата над Тихия океан се определя основно от областите с определено атмосферно налягане: Алеутски минимум, Северотихоокеански, Южнотихоокеански и Антарктически максимуми. Указаните центрове и тяхното взаимодействие обуславят голямото постоянство на североизточните на север и югоизточните на юг ветрове с умерена сила – [[пасат]]и в тропическите и субтропическите части на океана и силните западни ветрове в умерените ширини. Особено силни западни ветрове се наблюдават в южните умерени ширини, където повторяемостта на щормовете съставлява 25 – 35%, докато в северните умерени ширини те са 30% през зимата и 5% през лятото. В западната част на тропическата зона от юни до ноември често явление са тропическите урагани – тайфуни. За северозападната част на Тихия океан е характерна мусонната атмосферна циркулация. Средната температура на въздуха през февруари намалява от 26 – 27°С при Екватораекватора до -20°С в [[Берингов проток|Беринговия проток]] и -10°С край бреговете на [[Антарктида]]. През август средната температура се изменя от 26 – 28°С при Екватораекватора до 6 – 8°С в [[Берингов проток|Беринговия проток]] и до -25°С край бреговете на [[Антарктида]]. Върху цялото пространство на океана, разположено северно от 40°ю.ш. се наблюдават съществени различия в температурата на въздуха между източните и западните му части, предизвикани съответно от господстващите топли или студени морски течения и характера на ветровете. В тропическите и субтропическите ширини температурата на въздуха на изток е с 4 – 8°С по-ниска, отколкото на запад. В северните умерени ширини ситуацията е обратна: на изток температурата е с 8 – 12°С по-висока от тази на запад. Средната годишна облачност в областите с ниско налягане съставлява 60 – 90%, а в областите с високо налягане – 10 – 30%. Годишната сума на валежите в района на Екватораекватора е над 3000 mm, в умерените ширини – 1000 mm на запад и 2000 – 3000 mm на изток. Най-малко количество валежи (100 – 200 mm) падат в източните части на субтропичните области с високо атмосферно налягане, докато в западните части на същия пояс те се увеличават до 1500 – 2000 mm. Мъглите са характерно явление за умерените ширини, като особено чести са в района на [[Курилски острови|Курилските острови]].<ref name="bse"/>
 
=== Флора и фауна ===
== Хидрология ==
=== Океански течения ===
Под влияние на развиващата се атмосферна циркулация над Тихия океан повърхностните течения образуват антициклонален (по часовниковата стрелка) кръговрат в субтропичните и тропичните ширини и циклонален (обратно на часовниковата стрелка) кръговрат в северните умерени и южните високи ширини. В северните части на океана циркулацията се осъществява от топли течения: Северопасатно, Куросио и Северотихоокеанско и студеното Калифорнийско течение. В северните умерени ширини на запад господства студеното Курилско течение, а на изток – топлото Аляскинско течение. В южните части на океана антициклоналната циркулация се осъществява от топлите течения: Южнопосатно и Източноовстралийско, зоналното Южнотихоокеанско и студеното Перуанско течение. Северно от Екватораекватора, между 2 – 4° и 8 – 12°С.ш., северните и южните циркулации през годината се разделят на Междупасатни (Екваториалниекваториални) противотечения.<ref name="bse"/>
 
=== Температура на водата ===
Средната температура на водата на повърхността в Тихия океан е 19,37°С и е 2°С по-висока от тази на [[Атлантическия океан|Атлантическия]] и [[Индийския океан]], в резултат от относително големите размери на тази част от океана, която е разположена в добре нагретите ширини (над 20 Kcal/cm<sup>2</sup>) и ограничената му връзка със [[Северния ледовит океан]]. Средната температура на водата през февруари се изменя от 26 – 28°С при Екватораекватора до -0,5, -1°С на север от 58°с.ш. (при Курилските острови) и на юг от 67°ю.ш. През август температура се изменя от 25 – 29°С на Екватораекватора, 5 – 8°С в [[Берингов проток|Беринговия проток]] и -0,5, -1°С южно от 60 – 62°ю.ш. Между 40°ю.ш. и 40°с.ш. температурата на водата в източната му част е с 3 до 5°С по-ниска от тази в западната. Северно от 40°с.ш. ситуацията е обратна, като на изток температурата на водата е с 4 до 7°С по-топла от тази на запад. На юг от 40°ю.ш., където преобладава зоналния пренос на повърхностни води, разлика в температурата няма.<ref name="bse"/>
 
=== Соленост, плътност, цвят ===
В Тихия океан количеството на валежите надвишава изпарението, а като се отчете и притока на речна вода (реки: [[Мъри (река)|Мъри]], [[Меконг]], Сицзян, [[Яндзъ]], [[Хуанхъ]], [[Амур]], [[Анадир (река)|Анадир]], [[Юкон]], [[Фрейзър (река)|Фрейзър]], [[Колумбия (река)|Колумбия]] и др.) около 30 хил. km<sup>3</sup>/год. солеността на повърхностните води е по-малка, отколкото в другите океани (средна соленост 34,58‰). Най-ниска соленост (30,0 – 31,0 и по-малко) се отчита на запад и изток в северните умерени ширини и в крайбрежните райони в източните му части. Най-висока соленост (35,5‰ и 36,5‰) се отчита съответно в северните и южните субтропични ширини. В района на Екватораекватора солеността е 34,5‰ и се понижава до 32,0‰ и по-малко във високите ширини на север и до 33,5‰ и по-малко на юг.<ref name="bse"/>
 
Плътността на водата е в пряка зависимост от солеността и температурата на водата и сравнително равномерно се увеличава от екватора към високите ширини. На екватора тя е 1,0215 – 1,0225 gr/sm<sup>3</sup>, на север – 1,0265 gr/sm<sup>3</sup> и повече, на юг – 1,0275 gr/sm<sup>3</sup> и повече. Цветът на водата в субтропичните и тропичните ширини е синя, а прозрачността на определени места надвишава 50&nbsp;m. В северните умерени ширини преобладават тъмно сини води, в района на бреговете зеленикави с прозрачност 15 – 25&nbsp;m. В антарктическите ширини цветът е зеленикав с прозрачност до 25&nbsp;m.<ref name="bse"/>
 
=== Дълбочинна циркулация ===
Междинната и дълбочинната циркулация и вертикалната структура на Тихия океан се образува от водите, потъващи в зоните на сходимост (конвергенция) на повърхностните течения и дълбочинните води постъпващи от [[Индийския океан|Индийския]] и [[Атлантическия океан]]. Колкото повече повърхностни води потъват надолу във високите ширини, толкова повече ниски хоризонти заемат в океана. Повърхностните води обхващат слоя до 100 – 150 m, в антарктическите ширини – до 200 m, като тух характеристиката на водите е близка до характеристиката на повърхностните води. Приблизително между 40°с.ш. и 40°ю.ш. под този слой се намират подповърхностните и междинните води, постепенно потъвайки в субтропичните зони на сходимост (т.н. зони на субтропична конвергенция) в северните и южните части на океана. Тези води заемат слоя до 400 – 500 m, температурата им е от 10 до 20°С, солеността над 35‰, а съдържанието на кислород от 1 ml/l до 5,8 ml/l. Надолу, в слоя до дълбочина 1000 – 1500 m, са разположени междинните води, постепенно потъвайки по северните и южните полярни океански фронтове. Тяхната температура е от 3 до 6°С, солеността на север 33,9 – 34,3‰, на юг 34,1 – 34,5‰, а съдържанието на кислород от 0,5 – 1,6 ml/l на север до 2,7 – 4,1 ml/l на юг. Дълбочинните води заемат слоя между 1000 – 1500 m е 3000 – 3500 m. Те се формират в южните високи и умерени ширини в процеса на смесване на собствените тихоокеански води и дълбочинните води на Атлантическия и Индийския океан. Тяхната температура е от 1,7 до 2,5°С, солеността 34,65 – 34,75‰, а съдържанието на кислород от 2,0 – 2,9 ml/l на север до 3,1 – 4,5 ml/l. На дълбочина под 3500 m и до дъното са разположени придънните води, които се формират във високите южни ширини в резултат на охлаждането и потъването на повърхностните води и тяхното последователно смесване с дълбочинните води. Придънните води имат температура 0,24 – 0,28°С, соленост 34,70 – 34,72‰ в антарктическите ширини и 1,0 – 1,6°С и 34,64 – 34,1‰ съответно в останалото пространство. Съдържанието на кислорода в придънните води е 3,5 – 4,6 ml/l. Подповърхностните и междинните води циркулират също така както повърхностните, но скоростта им на движение е значително по-малка. Изключение представлява Екваториалното подповърхностно противотечение (течението Кромуел), движещо се на изток, противоположно на движещото се над него на запад Южно Пасатно течение, което пресича по Екватораекватора целия океан във вид на тънка лента между 25 – 50 m и 300 m дълбочина и ширина около 300 – 400 km. Дълбочинните води се движат като долен поток на север и като горен поток на юг.<ref name="bse"/>
 
== Геоложки строеж ==