Кирил и Методий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълнение и уточниние на някои исторически факти |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 93.183.190.98 (б.), към версия на Zhoxy Етикет: Отмяна |
||
Ред 30:
{{основна|Константин-Кирил Философ|Методий}}
'''Св. св. Кирил и Методий'''
За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени '''апостоли на славяните'''. На тях се дължи създаването на азбуката [[глаголица]] – първата [[азбука]], която служи за [[писменост]] на езика [[староцърковен славянски
'''Солунските братя''', както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като [[светец|светци]] за превода и популяризирането на [[Библия]]та на [[старобългарски език]] (придобил популярност като староцърковнославянски език)<ref name="златарски">{{златарски-1-2|212}}</ref> и разпространяване на [[християнство]]то сред ранносредновековните [[славяни|славяноезични]] народи. Титулувани са като [[апостол|равноапостоли]] и ''Славянски апостоли''. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание ''[[Egregiae Virtutis]]'', [[папа]] [[Йоан Павел II]] ги обявява за съ[[покровители на Европа]]. Православната църква ги почита и като едни от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]] заедно с техните ученици и последователи [[Климент Охридски|Климент]], [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]], [[Горазд]] и [[Сава Седмочисленик|Сава]].
Ред 62:
886 г. – Изгонване на учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.
след 886 г. – Дейност на Климент в Югозападните български земи (област [[Кутмичевица]], дн. Македония
[[IX век]] – Създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на „кирилицата“. Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.
| |||