Кирил и Методий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълнение и уточниние на някои исторически факти
м Премахнати редакции на 93.183.190.98 (б.), към версия на Zhoxy
Етикет: Отмяна
Ред 30:
 
{{основна|Константин-Кирил Философ|Методий}}
'''Св. св. Кирил и Методий''' са({{Lang|el|Κύριλλος създателитеκαὶ на Българската азбука(кирилица)'''Μεθόδιος}}, на [[Църковнославянски език|църковен старославянски]]: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя теолози, родени в [[Солун|Солун,]] [[Византийска империя|Византия]], през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на [[християнство]]то сред различни народи.
 
За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени '''апостоли на славяните'''. На тях се дължи създаването на азбуката [[глаголица]] – първата [[азбука]], която служи за [[писменост]] на езика [[староцърковен славянски|староцърковен български]].Българската азбукатаАзбуката [[кирилица]], създадена на основата на тази глаголица, се използва и до днес в различни [[славянски езици]] -Български и Руски,а също и в монголския.
 
'''Солунските братя''', както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като [[светец|светци]] за превода и популяризирането на [[Библия]]та на [[старобългарски език]] (придобил популярност като староцърковнославянски език)<ref name="златарски">{{златарски-1-2|212}}</ref> и разпространяване на [[християнство]]то сред ранносредновековните [[славяни|славяноезични]] народи. Титулувани са като [[апостол|равноапостоли]] и ''Славянски апостоли''. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание ''[[Egregiae Virtutis]]'', [[папа]] [[Йоан Павел II]] ги обявява за съ[[покровители на Европа]]. Православната църква ги почита и като едни от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]] заедно с техните ученици и последователи [[Климент Охридски|Климент]], [[Наум Преславски|Наум]], [[Ангеларий]], [[Горазд]] и [[Сава Седмочисленик|Сава]].
Ред 62:
886 г. – Изгонване на учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.
 
след 886 г. – Дейност на Климент в Югозападните български земи (област [[Кутмичевица]], дн. Македония- област в България до1912 г). По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица, за да развива книжовна дейност. Под ръководството на княз Борис в българската държава се оформят два големи книжовни центъра – единият е в Плиска (североизточните предели на България), другият е в Македония (обл. Кутмичевица, югозападните български земи). Строят се църкви, манастири, превежда се книжнина на Българскиславянски език и в двете книжовни средища.
 
[[IX век]] – Създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на „кирилицата“. Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.