|
==== Първи сезони в „А“ Републиканска футболна група ====
През 1948 г. е извършена крупна реорганизация на структурата на футболните състезания в България. Създава се елитна група от отбори, които играят всеки срещу всеки на разменено гостуване, в чийто състав Ботев Пловдив не попада. През 1949 г. Ботев печели правото да играе елита, но поради промени в организацията на първенството дебютът му във висшия ешелон се отлага. През есента на същата година се провеждат квалификационни срещи за определяне на новата група на майсторите, която е предвидено да започне първенството от началото на 1950 г. по системата пролет-есен. Ботев отново защитава мястото си в елита, но изненадващо това не успява да стори Септември при ЦДВ (бъдещ [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]) – любимото футболно дете на армията. Следват нови реорганизации, Ботев е изваден от „А“ група, в която е решено да участва единен армейски отбор. На практика това е целият тим на наричащия се вече Народна войска софийски клуб; единствен представител на пловдивските „армейци“ е вратарят [[Георги Кекеманов]], а Ботев, под името ДНА – Пловдив е върнат в Пловдивската окръжна група.<ref>Минков, Румен. [http://bultras.com/novini-za-botev/statistika 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992)]. Пловдив, 1992, с. 20 – 21.; http://bultras.com/novini-za-botev/statistika</ref> Това е първата пряка намеса на централната власт в спортната дейност на клуба, която ще бъде последвана от много други. Тимът печели общоармейския футболен шампионат и първенството на окръжната група. През следващата 1951 г. „по целесъобразност“,<ref>{{cite web|url=http://bgfootball.com/new.php?id=17843&blog_id=&s_id=11 |title=Българският футбол на едно място |publisher=BGfootball.com |date= |accessdate=25 април 2018}}</ref> т.е. за компенсация на отнетото по-рано място, Ботев е върнат в „А“ РФГ и на 22 март изиграва първия си мач срещу софийския Академик. На 17 октомври 1953 година Ботев губи служебно с 0:3 домакинския си мач срещу ЦСКА, поради неявяване на „жълто-черните“ на игрището. По това време в Ботев отбиват военната си повинност доста футболисти на други клубове. Непосредствено преди мача с ЦСКА, някои от основните единици на отбора са пратени на военни занятия на полигона Змейово. Не е ясно какви сметки е правило ръководството на клуба и на какво е разчитало, но така или иначе, пловдивският тим не излиза на терена. Съдията извежда само 11-те на ЦСКА, дава начален сигнал и прекратява мача поради липса на противника. За Ботев тази служебна загуба се оказва фатална. „Канарчетата“ финишират на 11-то място и заедно с още 5 отбора, изпадат от групата. До спасителната 9-та позиция ги разделят само три точки и три гола. Още през следващата година обаче начело с новия си треньор Георги Генов (Джогата) Ботев се връща в елита и не го напуска до края на хилядолетието. През втората половина на 50-те години на ХХ век Ботев тогава СКНА (Спортен клуб на Народната армия) заиграва все по-уверено. Първият значителен успех е постигнат през 1956 година. Тимът се окичва с бронзовите медали в държавното първенството и играе на финала за Купата, където губи с 2:5 от стария си познайник Левски София. През 1957 е поредната реорганизация на футболната дейност в България и Пловдив. Възстановява се оригиналното име на тима и той вече се зове АСК (Армейски спортен клуб) „Ботев“ Пловдив, след като към него е прехвърлено дружество „Червено знаме“ и се запазва попечителството на командването на Пловдивския гарнизон. Новото клубно ръководство, с председател полковник Димитър Вангелов, се заема с ликвидиране на текучеството на състезатели в отбора, което било голяма пречка за обиграване и постигане на трайни успехи. Изгражда се ядро от основни футболисти – [[Георги Чакъров (футболист)|Георги Чакъров]], Иван Занев, Иван Сотиров-Албанеца, Райно Панайотов, Людмил Пеев, Георги Кекеманов, Александър Бахчеванджиев и др. По ирония на съдбата отборът пази името на своя изначален патрон Христо Ботев през следващото десетилетие, което се оказва най-успешното в досегашната му история. Същевременно започват първите стъпки по възстановяване на юношеската школа към клуба и създаване на собствени перспективни кадри за първия тим. Основоположник на съвременната ДЮШ на Ботев Пловдив става бившия десен защитник на тима [[Косьо Енчев]], изключителен спортен педагог, родом от Дряново, но обвързал цялата си кариера и съдба с „канарчетата“ и Града на тепетата. От 1958 г. той започва интензивна работа по набиране на талантливи деца и юноши и тяхното доразвиване.
==== Златният „Ботев“ от 60-те ====
|
