Шумен: Разлика между версии

'''Шу̀мен''' (''Коларовград'' в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна [[България]], административен и стопански център на едноименните [[община Шумен]] и [[област Шумен]]. Градът е десети по големина в страната с население от '''75 500''' жители към 31.12.2018 г. според [[НСИ]] <ref name="Население – НСИ">[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол www.nsi.bg]</ref> (85 685 жители по настоящ адрес към 15 март 2017 г. според [[ЕСГРАОН]] <ref name="ГРАО">[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес – област Шумен, община Шумен – ГРАО], посетена на 26 май 2019 г.</ref>).

Първи сведения за Шумен има от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната епоха]]. Разкопки на [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]] през 1907 г. идентифицират селищната могила ''Коджадермен'', населявана през средния и късния [[халколит]] (приблизително периода 4500 – 4000 г. пр. н. е. Тя е с диаметър 60 м и височина 5 м, като е разположена на 6 км северно от града, вляво от [[Европейски път Е772|шосето Шумен – Търговище]].<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/Градът-в-българските-земи-Сборник-Вера-Антонова-01.pdf Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия]</ref> Сведения има и от [[Желязна епоха|ранножелязната епоха]] – XII в. пр.н.е., откогато е датирано първото укрепление. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр.н.е. е построена втора стена пред първата.

През [[4 век|4IV]] – [[5V век]] целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. От този период са известни останките на две [[църква (сграда)|църкви]] – еднокорабна базилика от 4IV век и трикорабна базилика от края на 5V век или началото на 6VI век. <ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 100 – 101}}</ref>

Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, [[бит]]а и [[стопанство|поминъка]] на обитателите на [[твърдина]]та, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град ''Шуменъ''. През [[8 век|8VIII]] – [[10X век]] укреплението е обновено като за целта са използвани основите на [[Византия|византийската]] стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули – затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период ([[7 век|7VII]] – [[8VIII век]]), землено българско укрепление с правоъгълна форма, ориентирана по посоките на света на площ от около 20 [[декар]]а.

По времето на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] ([[18 век|18XVIII]] и особено [[19XIX век]]) градът се развива като крупен [[занаятчия|занаятчийски]] център. На 11 май 1813 г. в града се състои първото в България чествуване на [[Кирил и Методий|Светите братя Кирил и Методий]], както и първото театрално представление. През [[1828]] година е създадено първото [[килийно училище]] за девойки, а през [[1856]] година първото девическо класно училище и [[читалище]]. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през [[1850]] година е основан първият български [[Симфония|симфоничен]] оркестър. През 1856 г. са основани първите читалища в България – [[Свищов]] (януари), Шумен (през пролетта) и [[Лом]].

След [[Кримска война|Кримската война]] край Шумен се заселват [[кримски татари]]. <ref name=":0322223">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=150 – 155|oclc=894636829}}</ref>

След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]] година 35 души от Шумен са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. <ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.</ref>. С усъвършенстването на технологиите, постепенно започва да навлиза електричеството. Първоначално то е инсталирано във Военния клуб в града ([[1919]] г.). През месец септември [[1927]] г. в град Шумен започва да работи първата електрическа централа. <ref>''Ирина Витлянова'', Светлини от шуменския дом // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.214</ref>

През есента на [[1951]] г. Софийското [[военно училище]] се пребазира в гр. Шумен. С Указ на Президиума на Народното събрание № 213 от 29.04.1952 г. е връчено бойното знаме на училището. Освен обучението на артилеристи се откриват нови специалности по „[[Радиолокация]]“, училището става висше и подготвя инженерни кадри за [[Зенитно-ракетни войски|зенитно-ракетни]] и [[Радиотехнически войски|радиотехнически]] войски. През 1969 г. към [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)|Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“]] е създадено [[Средно сержантско военно артилерийско училище]] (ССВАУ), а през 1972 г. се разкрива нова специалност – „[[Изчислителна техника]] и автоматизирани системи за управление на войските (АСУВ)“. Създаденият през [[1919]] г. [[Педагогически институт]] за прогимназиални учители става през 1964 г. Факултет-филиал на Софийския университет. На неговата база през 1971 г. се открива [[Висш педагогически институт]].{{Br}} В природен парк [[Шуменско плато (природен парк)|„Шуменско плато“]] през 1981 година се изгражда един от най-големите монументални паметници в България – „[[Създатели на българската държава]]“. През 80-те години се разгръща мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус, но промените в края на 80-те спират процеса. Построен е най-големият в града хотел-ресторантски комплекс „Шумен“. Предвидената тролейбусна линия не се изгражда.

– [[Евангелска методистка епископална църква в България|МетодисткаЕвангелска методистка епископална църква]] – до хотел „Шумен“ <ref>[https://opoznai.bg/view/evangelska-metodistka-tzarkva-shumen Евангелска методистка църква – Шумен], opoznai.bg.</ref><br>

– Евангелска Петдесятнапетдесятна Църквацърква (ЕПЦ)<br>