София: Разлика между версии

'''Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] в [[България]]. Тя е [[Списък на градовете в ЕС по население|14-ят по големина град в Европейския съюз]], с население 1 241 675 души (към 31.12.2018 г.).<ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5население-%D0%BF%D0%BEпо-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5градове-%D0%B8и-%D0%BF%D0%BE%D0%BBпол], nsi.bg.</ref> По резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Census/ Резултати от Преброяване 2011 за страната, по области и общини]</ref>, което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в [[Софийска котловина|Софийската котловина]], и е заобиколена от планини: [[Витоша]] на юг, [[Люлин (планина)|Люлин]] на запад и [[Стара планина]] на север. Това я прави четвъртата по височина столица в [[Европа]]. Изградена е върху четирите тераси на река [[Искър]] и нейните притоци: [[Перловска река|Перловска]] и [[Владайска река|Владайска (Елешница)]]. В централната градска част, както и в кварталите [[Овча купел]], [[Княжево]], [[Горна баня]] и [[Панчарево]], има минерални извори. Климатът на София е [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]].

София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна<ref name=":5">Сенгалевич, Георги. [http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111 Вселенска или съборна църква? - – Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква -]. Българска патриаршия, София, 2.VII.2010. - http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=111</ref> църква на града [[Света София (София)|„Света София“]] ({{lang|grc|Αγία Σοφία|Αγια-Σοφιά}}; {{lang|la|Sancta Sophia}}; или „Светата Премъдрост Божия“ (едно от имената на младия Исус Христос)). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва [[София (светица)|Светите мъченици София]], Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. Чества се и 4 януари, когато през 1878 г. руските войски освобождават града от османска власт.

Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е '''Сердонполис''' (''Σερδών πόλις''),<ref>Напр. в надписите IGBulg IV, №№ 1902, 1917, 1919, 1982, 1989, 1992, 1993, 1999, 2000, 2002, 2005, 2009, 2012, 2024, 2033.</ref> гърцизирано име, латинизирано в ''civitas Serdensium''.<ref>В надписа ILBulg № 211, поставен през [[152]] г. от император [[Антонин Пий]].</ref> Смята се, че то означава „град на [[серди]]те“ Тези Серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр.Р.Хр. по сведения от II век сл. Р.Хр.<ref name=":1" /><ref name=":2" /><ref name=":3" /> Мнозина автори, обаче, си задават въпроси относно Сердите: "... Този етноним [Серди] е все още фантом. (Александър Фол)"<ref>Фол, Александър. История на българските земи в древността - – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008.</ref> Въпроси буди и взаимовръзката "Сердика„Сердика – - Серди"Серди“: "Тогава„Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът - – своите обитатели? (Христо Генчев)"“<ref name=":4" />

След присъединяването на града към България в началото на IX век за име на Сардика/Сердика официално започва да се използва и '''Средец''' (Срѣдецъ). Това може да се разглежда като ранносредновековно българско осмисляне на името Сардика/Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“ - – от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на околното население.<ref name=":4" />

„А този Средец е в европейските предели, един от славните и забележителни градове.(съвременна българска езикова норма)“<ref>Пространно житие на свети Йоан Рилски (ок. 884/876- – 946. Автор - – Свети Патриарх Евтимий († ок. 1402/1405 година). - – около 1341 г. - – http://www.pravoslavieto.com/life/10.19_sv_Ivan_Rilski_patr_Evtimij.htm</ref> Това е забележителната оценка на Свети Патриарх Евтимий († ок. 1402/1405 година) през тежкото и бурно време за България на границата на XIV и V век сл. Хр. Тази оценка, изразена около 1341 г. в Пространното житие на Свети Йоан Рилски (ок. 884/876- – 946 г.), очевидно се отнася както за времето на Свети Йоан Рилски: края на IX - – началото на X век (когато Средец е вече част от Първото българско царство), така и за времето на Свети Патриарх Евтимий (когато българската принадлежност на Средец, безспорна доскоро, е вече поставена под въпрос). Авторът на житието със само няколко значителни думи успява да концентрира не само шестте средновековни български софийски столетия, а и вековете преди това, довели до несъмнената европейска значимост на Средец, но и да ни убеди във вътрешната сила на града да продължи своето влиятелно съществувание и да запази българската си същина независимо от катастрофалните обстоятелства.

По време на [[Втората световна война]], в началото на която България обявява война на [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], британските и американските въздушни сили извършват жестоки [[бомбардировки на София]]<ref>[http://www.roguewarriorbg.com/heroes/wwii Бомбардировките над София през Втората световна война]</ref>. Ударени са най-вече граждански обекти, като [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] (тежко засегнат), църквата от ХI век [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] (силно разрушена в 1944 г.), [[Столична библиотека|Градската библиотека]] (напълно унищожена на 30.03.1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата [[Свети Йосиф (катедрала)|катедрала Свети Йосиф]] (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), [[Богословски факултет|Духовната академия]] (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. София е евакуирана – болниците<ref>Бомбардировки и евакуация на Александровската болница през 1944 година - – http://dianakolarova.blogspot.com/2010/07/1944.html</ref>, аптеките<ref name=":0" />, държавните и общинските учреждения, училищата, архитектурните бюра, благоустройствените компании и др. са намерили подслон в близки и далечни градове и села през последните две години на войната. Мъжете са мобилизирани на фронта във [[България във войната срещу Третия Райх|войната срещу Третия Райх]]. В столицата те започват да се прибират обратно едва след 9 май 1945 – през втората половина на 1945 година. Цялата 1946 година на България, вкл. началото на 1947 година, е посветена на тежките преговори за [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]].<ref>Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция - – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева - – ИК "Синева"„Синева“, София 2017.</ref> През следващите 4 – 5 години държавата и нейната столица се преустройват по съветски образец и диктат, което практически парализира всяка държавна, общинска и частна инициатива по това време.<ref>Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) - – Военно издателство, 1985, София.</ref><ref name=":0">Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята, Предговор: Николай К. Цанков (с. 18-с. 34) - – Изд. "Изток„Изток-Запад"Запад“, София, 2012.</ref><ref>Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум - – Изд. Изгубената България, София 2017.</ref>

* Вачкова, Доц.Веселина Кирилова. „[https://www.researchgate.net/profile/Vesselina_Vachkova/publication/312993469_EDIN_PT_EDIN_HRAM_EDIN_DVOREC_I_DESET_VEKA_ISTORIA/links/588bf24b45851567c93ca599/EDIN-PT-EDIN-HRAM-EDIN-DVOREC-I-DESET-VEKA-ISTORIA.pdf Един път, един храм, един дворец и десет века история]“ (с. 368), Предговор Проф. Валерия Фол - – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София.

*Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) - – Военно издателство, 1985, София.

*Сборник - – София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, 1980, София.

*Вачкова, Веселина. Сердика е моят Рим. (с. 215) - – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2012, София.

*Юбилейна книга на градъ София (1878 – 1928), (с. 433 с 52 образа в текста и 17 приложения) – Издава Комитетътъ за история на София при Българския археологически институтъ съ средства на Софийската градска община, София, Печатница „Книпеграфъ“, акц. Д-во, 1928.

*Sofia - – (p. 271- – 281, 367 и др.) - – В: Syprien Robert. Les Slaves de Turquie – Serbes, Montenegrins, Bosniaques, Albanes et Bulgares, leures ressources, leurs tendances et leurs progres politiques (p. 414), Les Bulgares, Livre Cinquieme - – II (p. 229- – 336) – L. Passard, libraire-editeur, Jules Labitte, Paris, 1844.

*Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята (Предговор: Николай К. Цанков) - – Изд. "Изток„Изток-Запад"Запад“, София, 2012.

*Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум - – Изд. Изгубената България, София 2017.

*Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция - – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева - – ИК "Синева"„Синева“, София 2017.

*Фол, Александър. История на българските земи в древността - – Изд. ТанграТанНакРа, София, 2008.