Рамон дел Валие-Инклан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ibid = ref name
Nikyvoyage (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 74:
 
=== 1932 – 1936 ===
През 1931 г. заради дългогодишните си връзки с карлистките среди писателят получава „Орденът на заточената легитимност“ (''El orden de la legitimidad proscrita''), а правителството на няколко пъти му предоставя възможността да заема чиновнически длъжности. Това спомага за подобряването на затрудненото му положение – то е една от причините за развода, разделил семейството му през 1932 г.<ref>[https://elpais.com/cultura/2015/04/06/actualidad/1428341004_846814.html Winston Manrique Sabogal, „Todas las Máscaras De Valle-Inclán“, El País, 7 de abril 2015]</ref> Обаче сериозното и отговорно отношение на писателя към въпросните постове създава немалко трудности на неговите благодетели.<ref> name="cervantesvirtual">[http://www.cervantesvirtual.com/portales/catedra_valle_inclan/vida_y_obra/ Margarita Santos Zas, „Introducción a la vida y obra de Valle-Inclán“]</ref> Едно от антидогматичните му действия през последните години от живота му е да се включи в учредяването на Асоциацията на приятелите на Съветския съюз през 1933. От 1933 г. до смъртта си е директор на Испанската академия за изящните изкуства в Рим. През 1935 г. е избран за един от председателите на Първия международен конгрес на писателите за защита на културата, въпреки че не може да присъства на заседанията. По това време здравето му стремително се влошава и през 1935 г. той постъпва в болница. На 5 януари 1936 г., след като отказва религиозна подкрепа, писателят умира, в навечерието на [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]].
 
[[Файл:Valle-inclan.Santiago.jpg|мини|дясно|Статуя на Вайе Инклан в Сантяго де Компостела]]
Ред 86:
Дълги години най-популярната част от творчеството му е драматургията и авторът е считан за един от най-изтъкнатите театрални новатори на Испания през ХХ век.<ref name="cervantesvirtual"/> В двата по-ясно открояващи се периода в драматургията му личи ясно преходът от абстрактната естетизирана проблематика към почти кинематографската образност на неговата сатира, пластичността и визуалното новаторство в духа на авангарда. Широкият спектър на похватите, които използва, започва от деликатната ирония, и – покрай заниманията му „есперпенто“ – преминава през изкривяването на реалността, за да стигнат до гротеската и абсурда.
 
През 80-те години на ХХ век постепенно започват да се преоткриват неговата поезия и кратката му художествена проза.<ref name="cervantesvirtual/"/>
 
За най-значимо произведение обикновено се сочи „Тиранинът Бандерас“. Използването на импресионистичната метафора, новаторското разглеждане на времето и пространството и промяната на разказваческия фокус са допълнени от мозайка от преки и непреки цитати. Изящният стил съчетава книжовен и разговорен език, включително пословици, поговорки, диалектизми, архаизми и пр.