Уикипедия

Антарктида: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
Ред 9:
'''Антарктида''' е [[континент]], обграждащ [[Южен полюс|Южния полюс]] на [[Земя]]та. Заема централната част на географския регион [[Антарктика]] в [[Южно полукълбо|Южното полукълбо]], почти изцяло на юг от [[Южен полярен кръг|Южния полярен кръг]], и е ограден във всички посоки от [[Южен океан|Южния океан]]. С площ 14 000 000 [[квадратен километър|km²]] континентът е пети по големина в света след [[Азия]], [[Африка]], [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]], и пред [[Европа]] и [[Австралия]].
 
Около 98% от територията на Антарктида е покрита с [[лед]] със средна дебелина 1,6&nbsp;km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна [[надморска височина]].<ref>{{cite web | title = National Geophysical Data Center | publisher = National Satellite, Data, and Information Service | url = http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/image/2minrelief.html | accessdate = 9 юни 2006 | lang = en }}</ref> Цялата територия на Антарктида представлява [[ледена [[пустиня]], като годишните валежи са едва 200&nbsp;mm по крайбрежието и далеч по-малко във вътрешността.<ref>{{cite web | first = C. Alan | last = Joyce | url = http://www.worldalmanac.com/blog/2007/01/the_world_at_a_glance_surprisi.html | title = The World at a Glance: Surprising Facts | publisher = The World Almanac | date = 18 януари | year = 2007 | accessdate = 7 февруари 2009 | lang = en }}</ref> Минималните температури могат да достигнат -89&nbsp;°C. На континента могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни, като [[Пингвинови|пингвини]], [[перконоги]], [[кръгли червеи]], [[бавноходки]], [[акари]], много [[водорасли]] и други [[Микроорганизъм|микроорганизми]], както и някои представители на [[Тундра|тундровата растителност]]. [[Антарктически риби|Антарктическите риби]] са обект на промишлен риболов, под името „ледена“ риба на пазара е ''Champsocephalus gunnari.''.
 
Макар че митове и разсъждения за хипотетична, неизвестна [[Южна земя]] (''Terra Australis'') съществуват още в древността, континентът Антарктида е видян за пръв път през 1820 година от руска експедиция, оглавявана от [[Фадей Белингсхаузен]] и [[Михаил Лазарев]]. Континентът остава почти непознат през целия 19 век заради своята враждебна природа, липса на ценни ресурси и отдалеченост от населените части на света. През 1959 година 12 държави подписват [[Антарктически договор|Антарктическия договор]], към който по-късно се присъединяват още 35 държави. Договорът забранява военната дейност, добива на полезни изкопаеми, ядрените опити и използването на ядрена енергия, и предвижда мерки за защита на околната среда. Макар континентът да няма постоянни жители, по всяко време там пребивават от 1000 до 5000 души от много държави, живеещи в станции, разпръснати в целия континент, в които се извършват изследвания в различни области на науката.<ref name="cia">{{cite web | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ay.html#People | title = Antarctica – The World Factbook | publisher = United States Central Intelligence Agency | date = 8 март | year = 2007 | accessdate = 14 март 2007 | lang = en }}</ref>
Ред 29:
 
=== Геоложка история ===
[[Файл:Positions of ancient continents, 550 million years ago.jpg|мини|Формирането на [[Гондвана]] преди 550 милиона години]]
[[Файл:Laurasia-Gondwana-mk.svg|мини|[[Лавразия]] и Гондвана преди 200 милиона години]]
 
През [[Палеозой|палеозоя]] (преди 540 – 250 милиона години) съвременният континент Антарктида е част от суперконтинента [[Гондвана]]. През [[Камбрий|Камбрийския период]] климатът на Гондвана е мек. Западна Антарктида частично попада в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] и по това време там се отлагат големи количества [[Пясъчник|пясъчници]], [[Варовик|варовици]] и [[шисти]]. Източна Антарктида се намира на екватора, където на морското дъно процъфтяват морски [[безгръбначни]] и [[трилобити]].<ref name="Stonehouse">{{Cite book | last = Stonehouse | first = B. (ed.) | title = Encyclopedia of Antarctica and the Southern Oceans | year = 2002 | month = June | publisher = John Wiley & Sons | isbn = 0-471-98665-8 | lang = en }}</ref>
 
В началото на [[Девон|Девонския период]] (преди 416 милиона години) Гондвана вече има по-южна географска ширина и климатът е по-хладен, но и от този период има останки от сухоземни растения. [[Пясък|Пясъци]] и [[Тиня|тини]] се отлагат в съвременните планини [[Елсуърт]], [[Хорлик]] и [[Пенсакола]]. [[Заледяване]]то на Антарктида започва в края на Девонския период (преди 360 милиона години), когато центърът на Гондвана се придвижва към Южния полюс и климатът се охлажда, въпреки че се запазват следи от растителност.<ref name="Stonehouse"/> През [[Пермски период|Пермския период]] в растителността преобладават подобни на [[Папратовидни|папратипапратовидни]] растения, които растат в [[Блато|блатата]]. С времето тези блата се превръщат в каменовъглените залежи в [[Трансантарктически планини|Трансантарктическите планини]]. Към края на Пермския период продължаващото затопляне предизвиква сух горещ климат в по-голямата част от Гондвана.<ref name="Stonehouse"/>
 
Продължаващото и през [[Мезозой|мезозоя]] затопляне разтопява полярните ледени шапки и Гондвана се превръща в пустиня. В Източна Антарктида се разпространяват [[семенни папрати]] и се отлагат значителни количества пясъчници и шисти. В края на Пермския и началото на [[Триас|Триаския период]] в днешна Антарктида често се срещат [[синапсиди]], включително [[листрозаври]]. [[Антарктически полуостров|Антарктическият полуостров]] започва да се образува през [[Юра|Юрския период]] (преди 206 – 146 милиона години), когато от океана постепенно се издигат и много острови. По това време са широко разпространени дървета като [[гинко]]и [[цикасови|цикаси]]. През [[Креда]] (преди 146 – 65 милиона години) в Западна Антарктида преобладават [[Иглолистна гора|иглолистните гори]], които към края на периода започват да бъдат измествани от [[нотофагус]]ови. [[Амонити]]те се срещат често в съседните на Антарктида морета, а на сушата има и [[динозаври]] – известни са три антарктически рода: ''[[Cryolophosaurus]]'', ''[[Glacialisaurus]]'' и ''[[Antarctopelta]]''.<ref name=SP07>{{Cite journal | last = Smith |first = Nathan D. | coauthors = Diego Pol | year = 2007 | title = Anatomy of a basal sauropodomorph dinosaur from the Early Jurassic Hanson Formation of Antarctica | journal = Acta Palaeontologica Polonica | volume = 52 | issue = 4 | pages = 657 – 674 | url = http://www.app.pan.pl/acta52/app52-657.pdf | format = PDF | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | last = Leslie | first = Mitch | title = The Strange Lives of Polar Dinosaurs | url =http://www.smithsonianmag.com/history-archaeology/polar-dinosaurs-200712.html | publisher = Smithsonian Magazine | month = December | year = 2007 | accessdate = 24 януари 2008 | lang = en }}</ref>
Ред 49:
Източна Антарктида е геоложки разнородна, формирана през [[Предкамбрий|Предкамбрия]], като някои скали са образувани преди повече от 3 милиарда години. В основата ѝ е плоча от [[Метаморфни скали|метаморфни]] и магмени скали, образуваща [[Щит (геология)||континенталния щит]]. Върху тази основа са разположени разнородни по-млади скали, като [[Пясъчник|пясъчници]], [[Варовик|варовици]], [[Каменни въглища|въглища]] и [[шисти]], отложени през Девонския и Юрския период и образуващи [[Трансантарктически планини|Трансантарктическите планини]]. В крайбрежните области, като веригата [[Шакълтън]] и [[Земя Виктория]], се наблюдава и [[разлом]]на активност.
 
Най-значимите [[полезни изкопаеми]], открити на континента, са въглищата.<ref name="Trewby" /> Регистрирани са за пръв път край ледника [[Биърмор]] през 1908 година. Днес са известни и залежи от нискокачествени въглища в много части на Трансантарктическите планини. В планините [[Принц Чарлз (планина)|Принц Чарлз]] има значителни залежи от [[желязна руда]]. Най-ценните ресурси на Антарктида се намират в [[Континентален шелф|континенталния шелф]], най-вече [[нефт]] и [[природен газ]], открити през 1973 година в морето [[Рос (море)|Рос]]. Използването на природните ресурси на Антарктида е забранено до 2048 година с [[Протокол за екологична защита към Антарктическия договор|Протокола за екологична защита към Антарктическия договор]].
 
=== Климат ===
Ред 59:
Източна Антарктика е по-студена от Западна поради по-високата ѝ надморска височина. [[Атмосферен фронт|Атмосферните фронтове]] рядко навлизат навътре в континента, оставяйки центъра му студен и сух. Въпреки липсата на валежи в централната част на континента, ледът там се задържа за дълги периоди от време. Обилните снеговалежи не са рядкост по протежение на бреговете, където има регистрирани валежи до 1,22 m за 48 часа.
 
По периферията на континента от полярните [[плато|плата]] често се спускат [[буря|буреносни]] ветрове. И все пак, във вътрешността [[вятър]]ът обикновено е умерен. През ясните дни на лятото до повърхността достига повече [[слънчева радиация]], отколкото на екватора, поради 24-часовото огряване.
 
Антарктика е по-студена от [[Арктика]] поради две причини. Първо, по-голямата част от континента е с надморска височина над 3 km, т.е. въздухът е по-разреден, което води до по-ниски температури. Второ, [[арктически океан|Северният ледовит океан]] покрива [[северенСеверен полюс|Северния полюс]] и значителна зона около него, като по този начин отдава чрез [[дифузия]] своята относително „топла“ температура към околните Арктически региони, предотвратявайки крайно люти студове на континентална Арктика.
 
Поради географската ширина се създават дълги периоди на постоянна тъмнина или постоянно слънчево огряване – непознат климат за повечето хора на Земята. [[Полярно сияние|Аурора аустралис]], широко известно като ''южното сияние'', са цветни ярки светлини, които могат да се наблюдават в нощното небе около Южния полюс; причината за този природен феномен са пълните с плазма [[слънчев вятър|слънчеви ветрове]], които преминават покрай Земята. Друго уникално зрелище е т. нар. [[диамантен прах]] – облак от миниатюрни ледени [[снежинка|ледени кристалчета]] на нивото на земята. Обикновено „диамантеният“ прах се образува при ясно или полуясно небе, поради което понякога хората го сочат за признак за безоблачно време. [[Слънчево куче]] е често срещан атмосферен [[оптичен феномен]].
 
=== Флора и фауна ===
Ред 82:
Целият континент с крайбрежните острови е разположен в зоната на антарктическите пустини и може да бъде разделен на три подзони: '''северна''' – северозападното крайбрежие на [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] и разположените край него острови; '''средна''' – крайбрежните „оазиси“, острови, скали и планински хребети, разположени покрай цялото крайбрежие на Антарктида; '''южна''' – всички останали участъци във вътрешността на континента.
 
Значително по-голямо значение за Антарктида има делението ѝ по височинни пояси. '''Долният пояс''' обхваща крайбрежието, включително шелфовите ледници, до височина няколкостотин метра. В този пояс се наблюдава максимално за континента разнообразие на ландшафта: шелфови ледници, подножия на ледниковите склонове, долните части на континенталните ледници, „оазиси“ и нунатаки. Тук се извършва топене на снега през лятото не само в близост до оголените скали, но и на част от ледената покривка. Вследствие близостта на морето и сравнително високите температури на въздуха в долния пояс е концентриран почти челияцелия органичен свят на континента. '''Средния пояс''' (до височина 3000 m) обхваща склоновете на ледниковата покривка, вътрешното ледено плато на Западна Антарктида, планински хребети. Температурата на въздуха целогодишно е под 0 °С, а снего- и ледотопене се наблюдава само през лятото в близост до оголени скали. Снежната покривка по ледниковия склон вследствие на постоянните и силни ветрове е навята на огромни преспи, а повърхността на вътрешното плато е покрито с по-малки преспи. По скалите, нагряващи се през лятото над 0 °С, на места растат лишеи и водорасли, срещат се членестоноги, рядко птици. Над 3000 m е разположена областта на '''ледената пустиня'''. Ветровете тук са слаби, снегът е рохкав и не се образуват снежни преспи. Даже повърхността на стърчащите над леда оголени скали никога не се нагрява над 0 °С, а признаци на растителен и животински свят отсъстват.
 
== Земи и Брегове ==
Заедно с откриването на все нови и нови участъци от крайбрежието на континента през 19-ти и 20-ти век се създава и система от географско разделение на Антарктида на „Земи“, крайбрежието ѝ на „Брегове“, а миещите тези брегове води на [[Южния океан]] – на морета. По правило тези три вида обекти са се наименували по инициатива на техните откриватели или изследователи в чест на някого си. Термините „Земя“ и „Бряг“ продължават да се използват и сега, независимо че представите за контурите на континента вече са напълно ясни. Истината е, че географската дължина на „Бреговете“ и техните граници са много по-ясни, докато границите на „Земите“ са неясни и на географските карти те не се отбелязват. По този начин за размерите на тази или онази „Земя“ може да съди само по разположението и големината на шрифта им на географските карти, като в различните източници, издадени даже в една и съща страна и/или по едно и също време може да има различия. Цялата територия на Антарктида е разделена на 17 сектора („Земи“), които от своя страна се делят на 53 („Брегове“), съответно в Западна Антарктида – 7 „Земи“ и 27 „Брегове“; в Източна Антарктида – 10 „Земи“ и 26 „Брегове“.
 
Названията на „Земите“ и „Бреговете“ се поделят на четири основни групи: Преди всичко това са имена в чест на на първооткриватели или полярни изследователи ([[Земя Уилкс]], [[Бряг Моусън]] и др.). Втората група – наименувания в чест на на ръководители на компании, магнати и меценати финансирали техните експедиции ([[Земя МакРобъртсън]], [[Бряг Ларс Кристенсен]] и др.). Трета група – наименувания в чест на държавни глави и високопоставени чиновници в страните, от които са били полярните изследователи ([[Земя Виктория]], [[Бряг принцеса Астрид]] и др.). Четвъртата група обединява названия, дадени от първооткривателите в чест на свои роднини и близки ([[Земя Мари Бърд]], [[Бряг Ингрид Кристенсен]] и др.). Има и малка група названия, присвоени по различни други причини ([[Бряг Правда]], [[Бряг БАНЗАРЕ]]).
 
Голяма част от тези названия са присвоени в момента на тяхното откриване, като последните такива са през първите десетилетия на 20-ти век. Има и такива, които получават своите наименувания много по-късно в памет на своите първи откриватели или изследователи. По имената на тези обекти често може без грешка да се установи, представителите на коя страна са открили или изследвали съответната област.
 
Тук е поместен пълният йерархически списък на всички „Земи“ и „Брегове“ на Антарктида с указания, къде, кога, от кого и в чест на кого са назовани съответните области. Таблицата е разделена на две основни части: Западна Антарктида и Източна Антарктида. Земите в Западна Антарктида са подредени от изток на запад, в Източна Антарктида – от запад на изток, а бреговете – по азбучен ред.
Ред 103:
| '''Западна Антарктида''' || || || ||
|-
| '''[[Земя кралица Елизабет]]'''<ref>През 2012 г. британският Форин офис официално преименува Земя Едит Роне на [[Земя кралица Елизабет]], по повод 60-татаата годишнина от възкачването на престола на британската кралица [[Елизабет II]] и от тогава на географските карти Земя Едит Роне носи названието Земя кралица Елизабет, а названието Едит Роне остава за шелфовият ледник [[Едит Роне (шелфов ледник)|ЕдигЕдит Роне]]</ref> || 79°00′ – 82°10′ ю.ш.,<br>35°00’ – 82°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1947 || [[Елизабет II]], кралица на Великобритания от 1952 г. || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], Форин офис
|-
| '''[[Земя Греъм]]''' || 63°14′ – 69°30′ ю.ш.,<br>48°00’ – 67°50′ з.д. || style="text-align:right;"| 1832 || Джеймс Грейъм (1792 – 1861), първи лорд на Британското Адмиралтейство || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на [[Джон Биско]]
Ред 137:
| ** [[Бряг Орвил]] || 76°30′ – 78°00′ ю.ш.,<br>63°00’ – 68°00’з.д. || style="text-align:right;"| 1947 || Хауърд Орвил (1901 – 1960), р-л на морската аерологическа служба на САЩ || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], експедиция на [[Фин Роне]]
|-
| ** [[Бряг Раймил]] || 69°00′ – 73°00′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1985 || [[Джон Раймил]], р-л на британската антарктическа експедиция (1934 – 1937) || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], КамитетКомитет по антарктическите названия (КАН)
|-
| ** [[Бряг Уилкинс]] || 69°00′ – 70°30′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1937 || [[Джордж Хуберт Уилкинс]], австралийски полярен летец || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], ККАН
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Антарктида“.