Транслитерация на българските букви с латински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Craig72 (беседа | приноси)
премахнат абсурден текст за транслитерация на български имена на улици наречени на китайски градове / личности. Не става въпрос за транслитерация от китайски на български, а за транслитерация на имена с български оригинал на латиница.
Craig72 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Транслитерация на българските букви с латински''', наречена още '''латинска [[транслитерация]]''' или '''латинизация/романизация на българския език''', е процесът на заменяне на българските кирилски знаци със знаци, базирани на латинската азбука.
'''Транслитерация на българските букви с латински''', наречена още '''латинска [[транслитерация]]''' или '''латинизация/романизация на българския език''', може да се извършва с помощта на различни системи, по-важните от които са представени в долната таблица: англо-американската система за транслитерация на географски наименования от български език BGN/PCGN от [[1952]] г. актуална до 2013 г., системата на библиотеката на [[Конгрес на САЩ|Американския конгрес]] и на [[Асоциацията на американските библиотеки]] (ALA-LC), [[Транслитерация на български имена с латиница (1956)|българският стандарт от 1956]] г., системата на [[Организация на обединените нации|ООН]] от [[1977]] г. (система „Андрейчин“, актуална до 2012 г.), българските стандарти [[БДС]] 1596:1973 и [[БДС ISO 9:2001]], системата „[[Андрей Данчев|Данчев]]“ (или система „Данчев-Холман-Димова-Савова“), и [[Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица|официалната българска система]] (система „[[Любомир Иванов (учен)|Иванов]]“, официална също за [[ООН]], [[Съединените щати]] и [[Великобритания]]).
 
Нито един от съществуващите начини за латинизация на български не е общоприет. В българските училища не се изучава предаване на на български с латиница. На практика същестуват няколко организирани системи, описани по-долу, никоя от които не е наложена напълно. В записването на български на латиница в частна кореспонденция, интернет комуникация, имена на фирми и т.н. се използват различни начини, продиктувани от индивудиуални предпочитания и вкусове.
 
След 1999 г . българската администрация използва стандартна система за транслитерация, наречена [[Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица|официална система]].
 
'''ТранслитерацияСъществуват наследните българскитестандартизирани букви с латински''', наречена още '''латинска [[транслитерация]]''' или '''латинизация/романизациятранслитерации на българския език''', може да се извършва с помощта на различни системи, по-важните от които са представени в долната таблицабългарски: англо-американската система за транслитерация на географски наименования от български език BGN/PCGN от [[1952]] г. актуална до 2013 г., системата на библиотеката на [[Конгрес на САЩ|Американския конгрес]] и на [[Асоциацията на американските библиотеки]] (ALA-LC), [[Транслитерация на български имена с латиница (1956)|българският стандарт от 1956]] г., системата на [[Организация на обединените нации|ООН]] от [[1977]] г. (система „Андрейчин“, актуална до 2012 г.), българските стандарти [[БДС]] 1596:1973 и [[БДС ISO 9:2001]], системата „[[Андрей Данчев|Данчев]]“ (или система „Данчев-Холман-Димова-Савова“), и [[Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица|официалната българска система]] (система „[[Любомир Иванов (учен)|Иванов]]“, официална също за [[ООН]], [[Съединените щати]] и [[Великобритания]]).
 
Целта на транслитерацията на българската кирилица с латиницата е намирането и използването на точен начин за представянето на официалната българска кирилска азбука (т.е. на писмения български език) чрез латинската (римската) азбука (вкл. чрез използването на латински букви с надредови/диакритични знаци) за предаването на български текст на латиница, като това се прави най-често за по-лесното разбиране от чужденци на текст на български език.