Барие (община Босилеград): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-sr}} => {{lang|sr}}
Редакция без резюме
Ред 24:
 
'''Ба̀рие''', наричано и '''Бария''' (изписвано неправилно и като '''Барйе''', {{lang|sr|Барје|Barje}}), е село в община [[Босилеград (община)|Босилеград]], [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], [[Сърбия]].
 
== География ==
Село Барие се намира във високопланински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област [[Краище (област)|Краище]]. Разположено е в покритата с [[бук]]ова гора Барска долина, на изток от [[Бесна кобила]] и българо-сръбската граница от периода [[1878]]- – [[1920]] година.
 
Традиционно селото се състои от пет разпръснати махали – Дедо Гелини, Ра̀дул, Кула̀, Дедо Гьошини и Дедо Маринкови<ref>Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 349</ref>. Някои от тези махали днес са обезлюдени.
 
== История ==
Според предания селото било основано от дядо Стоица от село [[Долна Любата]], заселил се на това място заради обширните пасища<ref>пакЗахариев, тамЙордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 348</ref>.
 
До [[1878]] година Барие е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента.
В [[1864]] г. селото има 3 [[хане]]та (18 мъже), а в [[1866]] година - 7 ханета (68 мъже и жени). В [[1874]] година броят на ханетата също е 7 (23 мъже)<ref>Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 94</ref>.
 
В [[1864]] г. селото има 3 [[хане]]та (18 мъже), а в [[1866]] година – 7 ханета (68 мъже и жени). В [[1874]] година броят на ханетата също е 7 (23 мъже)<ref>Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 94</ref>.

От [[1878]] година селото е в границите на [[България]] и е част от [[Долна Любата|Долнолюбатска]] община, която влиза последователно от [[Извор (община Босилеград)|Изворска]] (до [[1889]] г.), [[Босилеград]]ска (до [[1901]] г.) и [[Кюстендил]]ска околия<ref>Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878- – 1912), Кюстендил 2000, с. 13- – 14</ref>.
 
През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители, които ги обработват, и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици. Тоя заем жителите на Барие изплащат в продължение на десетилетия.
 
По силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] година селото е включено в пределите на [[КСХС|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. През [[1941]]- – [[1944]] година Барие, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление.
 
== Население ==
 
{| border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 class="toccolours" style="align: left; margin: 0.5em 0 0 0; border-style: solid; border: 1px solid #7f7f7f; border-right-width: 2px; border-bottom-width: 2px; border-collapse: collapse; font-size: 95%;"
|-
Line 81 ⟶ 82:
| 11
|}
 
 
При преброяването от [[2002]] година 6 от седемте жители на селото са записани като [[сърби]].