Божица: Разлика между версии

Значителна роля за развитието на Божица е имал добивът и обработката на желязна руда, поради което селото е било наричано „Богата“ или „Златна“ Божица. Преданията свързват началото на рударството по тези земи с „лятинци“ („латинци“). Благодарение на рудниците и инсталациите за преработката на рудата (вигни/вигнища и самокови/мадани) сравнително многобройното население на селото успява да изкара прехраната си в продължение на столетия в неполодородната местност. Рудниците са били [[вакъф]], отдаван под наем на [[турци|турски]] предпиемачи. Краят на божичкото рударство настъпва през първата половина на XIX век и се свързва с изсичането на околните [[бук]]ови гори, които служат за източник на [[дървени въглища|гориво]] за [[вигна|вигните]] и [[Мадан (металургия)|мадана]]<ref>пак тамЗахариев, сЙордан. 270 –Кюстендилското 274Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 280  – 281, .</ref><ref>Иречек, Константин. Пътувания по България, София 1974, с. 655 – 656.</ref>.

От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]]. То е център на община, която е част последователно от [[Извор (община Босилеград)|Изворска]] (до [[1889]] г.), [[Босилеград]]ска (до [[1901]] г.) и [[Кюстендил]]ска околия<ref>пакДимитров, тамТодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 13 – 14.</ref>. През 1881 годи община Божица има 2342 жители, от които 1204 мъже и 1138 жени.<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000003&page=12 Предварителни резултати от преброяваньето населението на 1 януарий 1881 година. Издава Статистическото бюро, София 1881, с. 12.] </ref>