Горноводенски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
пак там = ref name
Ред 1:
{{Сграда
| име = Горноводенски манастир{{Br}}"Свети„Свети Свети Кирик и Юлита"Юлита“
| картинка =Monastery of Saint Kirik and Julita, Asenovgrad, Bulgaria.jpg
| картинка-описание = Манастирската църква „Св. Петка“ (1850)
Ред 22:
 
== Местоположение ==
Разположен е в западнородопския рид [[Чернатица]], на около 2 км югозападно от [[Асеновград]] и на километър южно от кв. [[Горни Воден]] на Асеновград.<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:gxvuj55F9XcJ:www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide%3D1124+%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8горноводенски+%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80манастир&hl=bg&ct=clnk&cd=3&gl=bg Туристическа информация за Горноводенския манастир]</ref> Няма точна датировка на въздигането на манастира.
 
== История ==
За манастира има сведения, че е построен за първи път през [[14]] век в близост до [[аязмо]] (лековит извор). Разрушен е наред с редица други манастири и църкви по време на насилственото [[ислямизация|ислямизиране]] на [[Чепино (квартал на Велинград)|Чепино]] ([[Западни Родопи|Западните Родопи]]) през [[17]] век В края на века е издигнат наново манастир на същото място, посветен на [[Петка Българска|Св. Петка]]. Малко по-късно старият манастир „Св. св. [[Кирик]] и [[Юлита]]“ също е възстановен в близост до новия. През [[1810]] г. двата манастира са опожарени и разрушени от [[кърджалии]].
 
Възстановяването на сегашния манастир започва през [[1816]] г. и продължава до [[1835]] г. Църквата е осветена на [[15 октомври]] [[1850]] г. В борбите за църковно-национална независимост манастирът попада в гръцки ръце в средата на 19 век и е върнат отново на българската църква чак през [[1930]] г. Сериозни щети понасят сградите по време на пожар през [[1924]] г. и земетресение през [[1928]] г. През 1920-те и 1930-те години в “Св„Св. св. Кирик и Юлита”Юлита“ се помещава богословско училище. През 1943- – 1944 г. манастирът служи за концентрационен лагер носещ името „[[Свети Кирик]]“.
 
След [[9 септември 1944]] г. комунистическата власт изоставя манастира, а по-късно го трансформира в дом за душевноболни. През [[1981]] г. [[Съюз на архитектите в България|Съюзът на архитектите в България]] получава разрешение да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. Следващата година екип от архитекти и инженери, оглавяван от арх. Любомир Шинков, разработва проект за реставрация и трансформиране на манастира за нуждите на [[Международна архитектурна академия|Международната архитектурна академия]]. Реконструкцията, проведена под техническото ръководство на Христо Радев, започва през [[1983]] г. и приключва през [[1987]] г. На [[25 септември]] [[1985]] г. той се открива официално от председателя на Съюза на архитектите в България, арх. [[Георги Стоилов (архитект)|Георги Стоилов]]. В началото се използва като почивна и творческа база на съюза.
 
До 2010 г. е функционирал като тризвезден хотел, който е отворен за посетители.<ref name="bulgarianmonastery">[http://www.bulgarianmonastery.com/bg/gorni_voden_monastery.html Обща информация за Горноводенския манастир]</ref>
 
След дългогодишни съдебни дела в Окръжния съд в Пловдив между [[Пловдивска|Пловдивската митрополия]] и [[Съюз на архитектите в България|Съюза на архитектите в България]], съдът връща на 4 ноември 2010 г. манастира на Църквата като законен собственик. Браншовата организация трябва да се изнесе и да плати на митрополията 10 хил. [[Български лев|лв]] разходи. Според решението на магистратите Църквата не е отстъпвала собствеността си и архитектите са строили върху чужд имот, следователно построеното от тях принадлежи на Църквата.
 
== Съборна църква ==
Горноводенският манстир представлява комплекс от църква и масивни двуетажни жилищни постройки около нея. Манастирската църква „Св. Петка“ е голяма трикорабна, еднокуполна псевдобазилика с притвор. По-голямата част от стенописите са дело на големия български художник [[Алекси Атанасов]]. Запазен е целият иконостас, включително и икони, рисувани от известния майстор [[Захари Зограф]].<ref>[http://www. name="bulgarianmonastery.com/bg/gorni_voden_monastery.html Пак там]<"/ref>
 
== Аязмото ==
Манастирският кладенец се намира точно зад апсидата на съборната църква. На около 500 м североизточно от манастира се намира аязмо, до което е изграден параклис, посветен на Св. св. Кирик и Юлита, в него също са запазени някои фрагменти и фрески.<ref>[http://www. name="bulgarianmonastery.com/bg/gorni_voden_monastery.html Пак там]<"/ref>
 
== Бележки ==
Ред 45:
 
== Библиография ==
* Никола Филипов. "Свети„Свети Кирик"Кирик“, Горни Воден, Долни Воден. С., SM, 2011.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.bulgariamonasteries.com/gornovodenski_manastir.html '''Горноводенски манастир''' - – bulgariamonasteries.com]
* [http://www.bulgariaphotos.net/?pit=324&pt=423&it=751 '''Горноводенски манастир''' - – Снимки]
* [http://www.cys.bg/gallery/displayimage.php?pos=-50 '''Горноводенски манастир''' - – Изгледи]
 
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]