Антарктида: Разлика между версии

През [[Палеозой|Палеозоя]] (преди 540 – 250 милиона години) съвременният континент Антарктида е част от суперконтинента [[Гондвана]]. През [[Камбрий|Камбриякамбрия]] климатът на Гондвана е мек. Западна Антарктида частично попада в [[Северно полукълбо|северното полукълбо]] и по това време там се отлагат големи количества [[Пясъчник|пясъчници]], [[Варовик|варовици]] и [[шисти]]. Източна Антарктида се намира на екватора, където на морското дъно процъфтяват морски [[безгръбначни]] и [[трилобити]].<ref name="Stonehouse">{{Cite book | last = Stonehouse | first = B. (ed.) | title = Encyclopedia of Antarctica and the Southern Oceans | year = 2002 | month = June | publisher = John Wiley & Sons | isbn = 0-471-98665-8 | lang = en }}</ref>

В началото на [[Девон|Девонския периоддевон]]ския период (преди 416 милиона години) Гондвана вече има по-южна географска ширина и климатът е по-хладен, но и от този период има останки от сухоземни растения. [[Пясък|Пясъци]] и [[Тиня|тини]] се отлагат в съвременните планини [[Елсуърт]], [[Хорлик]] и [[Пенсакола]]. [[Заледяване]]то на Антарктида започва в края на Девонскиядевонския период (преди 360 милиона години), когато центърът на Гондвана се придвижва към Южния полюс и климатът се охлажда, въпреки че се запазват следи от растителност.<ref name="Stonehouse"/> През [[Пермперм]]ския период в растителността преобладават [[папратовидни]] растения, които растат в [[Блато|блатата]]. С времето тези блата се превръщат в каменовъглените залежи в [[Трансантарктически планини|Трансантарктическите планини]]. Към края на Пермскияпермския период продължаващото затопляне предизвиква сух горещ климат в по-голямата част от Гондвана.<ref name="Stonehouse"/>

Продължаващото и през [[Мезозой|Мезозоямезозоя]] затопляне разтопява полярните ледени шапки и Гондвана се превръща в пустиня. В Източна Антарктида се разпространяват [[семенни папрати]] и се отлагат значителни количества пясъчници и шисти. В края на Пермскияпермския и началото на [[Триастриас]]кия период в днешна Антарктида често се срещат [[синапсиди]], включително [[листрозаври]]. [[Антарктически полуостров|Антарктическият полуостров]] започва да се образува през [[Юра|Юрскияюрския период]] (преди 206 – 146 милиона години), когато от океана постепенно се издигат и много острови. По това време са широко разпространени дървета като [[гинко]]и [[цикасови|цикаси]]. През [[Креда]] (преди 146 – 65 милиона години) в Западна Антарктида преобладават [[Иглолистна гора|иглолистните гори]], които към края на периода започват да бъдат измествани от [[нотофагус]]ови. [[АмонитиАмонит]]теите се срещат често в съседните на Антарктида морета, а на сушата има и [[динозаври]] – известни са три антарктически рода: ''[[Cryolophosaurus]]'', ''[[Glacialisaurus]]'' и ''[[Antarctopelta]]''.<ref name=SP07>{{Cite journal | last = Smith |first = Nathan D. | coauthors = Diego Pol | year = 2007 | title = Anatomy of a basal sauropodomorph dinosaur from the Early Jurassic Hanson Formation of Antarctica | journal = Acta Palaeontologica Polonica | volume = 52 | issue = 4 | pages = 657 – 674 | url = http://www.app.pan.pl/acta52/app52-657.pdf | format = PDF | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | last = Leslie | first = Mitch | title = The Strange Lives of Polar Dinosaurs | url =http://www.smithsonianmag.com/history-archaeology/polar-dinosaurs-200712.html | publisher = Smithsonian Magazine | month = December | year = 2007 | accessdate = 24 януари 2008 | lang = en }}</ref>

Постепенното разделяне на суперконтинента Гондвана започва преди 160 милиона години, когато от Антарктида се отделя Африка, последвана в началото на Креда (преди 125 милиона години) от [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]]. Преди 65 милиона години Антарктида, още свързана с Австралия, все още има тропичен до субтропичен климат и фауна, включваща [[торбести бозайници]]. Преди около 40 милиона години Австралия се откъсва от АнтарктикаАнтарктида, паралелните морски течения изолират двата континента и започва образуването на първите ледници. Преди 23 милиона години се отваря протокът [[Дрейк (проток)|Дрейк]] между Антарктида и Южна Америка и се образува [[Антарктическо циркумполярно течение|Антарктическото циркумполярно течение]], напълно отделило Антарктида от останалите континенти.

Източна Антарктида е геоложки разнородна, формирана през [[Докамбрий|докамбрия]], като някои скали са образувани преди повече от 3 милиарда години. В основата ѝ е плоча от [[Метаморфни скали|метаморфни]] и магмени скали, образуваща [[Щит (геология)||континенталния щит]]. Върху тази основа са разположени разнородни по-млади скали, като [[Пясъчник|пясъчници]], [[Варовик|варовици]], [[Каменни въглища|въглища]] и [[шисти]], отложени през Девонскиядевонския и Юрскияюрския период и образуващи [[Трансантарктически планини|Трансантарктическите планини]]. В крайбрежните области, като веригата [[Шакълтън]] и [[Земя Виктория]], се наблюдава и [[разлом]]на активност.

Източна АнтарктикаАнтарктида е по-студена от Западна поради по-високата ѝ надморска височина. [[Атмосферен фронт|Атмосферните фронтове]] рядко навлизат навътре в континента, оставяйки центъра му студен и сух. Въпреки липсата на валежи в централната част на континента, ледът там се задържа за дълги периоди от време. Обилните снеговалежи не са рядкост по протежение на бреговете, където има регистрирани валежи до 1,22 m за 48 часа.

Първото потвърдено наблюдение на Антарктида е през 1820 г. от екипажите на три различни експедиции. Според различни организации (Националната научна фондация, НАСА, Калифорнийския университет Сан Диего и др.) това са експедициите на: [[Фадей Белингсхаузен|Фадей (Фабиан Готлиб Тадеуш фон) Белингсхаузен]] (капитан на Руската имперска флота), Едуард Брансфийлд (капитан на Кралската флота), и Натаниел Палмър (американски [[моряк]] от Стонингтън, щата Кънектикът). Фон Белингсхаузен (на чийто борд бил и адмирал [[Михаил Лазарев]]) видели Антарктида на 27 януари 1820 г., три дни преди Брансфийлд и десет месеца преди Палмър да я види през ноември 1820 г. На този ден експедицията на Белингсхаузен/Лазарев, състояща се от два кораба, достигнала място не по-далеч от 32 km от Антарктическия континент; видели ледени полета. Първото документирано акостиране на континента е било направено от американския моряк Джон Дейвис в Западна АнтарктикаАнтарктида на 7 февруари 1821 г., въпреки че някои историци оспорват това твърдение.

През декември 1839 г. като част от изследователска експедиция на САЩ, проведена в периода 1838 – 42 г. от Щатската флота (експедицията понякога е наричана „Екс-Екс“ от английското „Exploring Expedition“, или „Експедицията на Уилкс“), потеглила експедиция от [[Сидни]], Австралия към Антарктическия океан, както бил наричан тогава, и докладвала за откриването на „Антарктически континент западно от Беленейските острови.“ Тази част от АнтарктикаАнтарктида била назована по-късно „Уилксова земя“, – име, което е запазено.

Изследователят Джеймс Кларк Рос преминал през мястото, което сега е известно като [[Мореморе Рос|Росовско Море]], и открил [[Рос (остров)|остров Рос]] (и двете са именувани на него) през 1841 г. Той плавал покрай огромна стена от лед, която по-късно била кръстена Росовски леден шелф (също на негово име). Вулканите [[Еребус]] и [[Терор]] са кръстени на два кораба от неговата експедиция. Меркатор Купър акостирал в Източна АнтарктикаАнтарктида на 26 януари 1853 г.

По време на Нимродската експедиция, водена от Ернест Шакълтън през 1907 г., екипи с капитан Еджуорт Дейвид станали първите хора, изкачили вулкана Еребус и достигнали Южния магнитен полюс. Дъглас Мосън, който по време на тяхното опасно връщане от магнитния полюс поел водачеството, по-късно водил още няколко експедиции, докато се пенсионирал през 1931 г. Нещо повече, Шакълтън и трима други членове от неговата експедиция направили няколко невиждани подвига в периода от декември 1908 г. до февруари 1909 г. – те били първите човешки същества, които прекосили Росовския леден шелф, първите, които преминали Трансантарктическия планински масив (минали през Бердморския ледник), и първите хора, стъпили на Южното полярно плато. Хората от експедицията на норвежкия полярен изследовател [[Руал Амундсен]] акостирали с кораба „Фрам“ и били първите, които достигнали ''географския'' Южен полюс на 14 декември 1911 г., ползвайки маршрут от Залива на китовете до ледника Аксел Хейберг. Един месец по-късно злощастната [[Експедицияекспедиция Тера Нова]] също достигнала полюса, но загинали на връщане.

[[Ричард Ивлин Бърд]] водил няколко пътешествия до АнтарктикаАнтарктида със самолет през 30-те и 40-те години на 20 век. Негови са заслугите за въвеждането на механизирания наземен транспорт на континента и за провеждането на първите обширни геоложки и биоложки изследвания. На Южния полюс нямало да стъпи отново човешки крак чак до 31 октомври 1956 г.; на този ден група на Щатския флот, водена от бригаден адмирал Джордж Дюфек, успешно кацнала със самолет там.

Първият човек, който плавал сам до АнтарктикаАнтарктида, е новозеландецът Дейвид Хенри Люис с неговата 10-метрова стоманена ''Ледена птица''.