История на българското книгопечатане: Разлика между версии

Българското книгопечатане през този век е под въздействието на т.нар. [[католическа пропаганда в българските земи през XVII век]]. Създава се [[българска католическа книжнина]], а в [[Рим]] излиза и първата новобългарска печатна книга - – „[[Абагар]]“ (1651 г.). [[Петър Богдан]] съчинява и „[[История на България (Петър Богдан)|История на България]]“ (1667 г.), която по всяка вероятност също е печатана.

Преди Освобождението Любен Каравелов има печатница в [[Букурещ]]. Тя е тясно свързана с българското революционно освободително движение и е добре оборудвана „със скоропечатна преса Keiser, нов шрифтов асортимент – български, латински, гръцки, румънски и турски букви, при това разпределени в повече от 20 каси с наборен материал; с добре подготвени най- малко 3 – 4 словослагатели, които във върхови моменти достигат 7 – 8 човека“<ref name="botadded">Стилиян Кутинчев, Печатарството в България до Освобождението, Принос към културната история на България, 1920 г.</ref>. В печатницата работи [[Киро Тулешков]] (след Освобождението директор на Държавната печатница в София) и други полиграфисти: Никола Астарджиев, Стефан Блъсков, Георги Петров, Янко Петров, Никола Георгиев, Тодор Чолаков и дори [[Христо Ботев]]. В печатницата излизат вестник „Свобода“, (от 1973 г. „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“) и др.

В края на януари (началото на февруари по [[нов стил]]) 1879 г. Любен Каравелов умира. Веднага след смъртта му започват спорове по финансови въпроси между вдовицата [[Наталия Каравелова|Наталия (Ната) Каравелова]], брат му Петко Каравелов, от една страна, и неговия съдружник и изпълнител на завещанието Нестор Жейнов. Въпреки това Жейнов успява да организира отпечатването на дневниците на Учредителното събрание. За целта ръкописните дневници от заседанията, както и всички други официални документи за отпечатване са му носени на място, като обстоятелството, че печатницата се намира в същата сграда, улеснява процеса. Междувременно конфликтът с Петко Каравелов ескалира, стига се дори до бой. Уплашен, че ще пострада сериозно (Петко Каравелов е не само депутат в Учредителното събрание, но и една от най-влиятелните фигури в него), Жейнов бързо напуска страната и заминава за Русия. Там се установява в гр. [[Казан]] и става поддиректор на Волжско-Камската банка<ref>Писмо на [[Димитър Тодоров]] до директора на Народната библиотека Райчо Райчев, 1939 г., [[Стара Загора]] – НБКМ-БИА, Ф. 403 (Народно събрание), дело на фонда.</ref>. В бързината при отпътуването дори не успява да получи полагащото му се възнаграждение за отпечатаните дневници. Бягайки от Българското княжество, Нестор Жейнов взима и всички ръкописи и документи, намиращи се тогава в печатницата, сред тях са и ръкописните дневници на УНС<ref>{{неясно|„Пак там“.}}</ref>. Този факт е бил известен на мнозина, включително [[Стефан Стамболов]]. През [[1893]] г., когато Стамболов е министър-председател, Нестор Жейнов се обръща с писмо към него (те се познават преди Освобождението), молейки го за съдействие да се уредят сметките по издадените протоколи, а той от своя страна да върне взетите ръкописи, подчертавайки изключителната им стойност за историята. Писмото не получава отговор.