Уикипедия

Облак: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
мРедакция без резюме
Ред 46:
Наименованието „облак“ произлиза от [[Праславянски език|праславянската]] дума ''*обволкати'' със значение „обличам“.{{hrf|endic.ru|2015}}
 
Най-ранните системни изследвания на облаците са част от по-общото изучаване на времето и на естествените науки. Около 340 година пр. Хрн.е. древногръцкият философ [[Аристотел]] пише трактата „Метеорологика“, в коятокойто обобщава познанията на епохата за естествените науки, включително за времето и климата. Първоначално валежите и облаците, в които те се образуват, се наричат метеори, от гръцката дума означавакаозначаваща „високо в небето“. Със същия произход е и съвременния термин [[метеорология]], науката за облаците и времето. „Метеорологика“ се основава на интуицията и на прости наблюдения, а не на съвременния [[научен метод]]. Въпреки това, тази книга е първото известно изследване, което се опитва да разглежда широк кръг метеорологични теми.{{hrf|Toth|2007}}
 
След столетия на спекулативни теории за образуването и поведението на облаците, първите наистина научни изследвания са предприети от [[Люк Хауърд]] в Англия и [[Жан-Батист Ламарк]] във Франция. Хауърд е методичен наблюдател със солидна основа в латинския език, която през 1802 година използва за класификацията на различни тропосферни облаци. Той смята, че променящите се форми на облаците са ключът към прогнозирането на времето. През същата година Ламарк работи независимо от него върху класификацията на облаците и предлага друга схема за наименования, която обаче не се налага дори в родината му, тъй като използва необичайни френски имена за видовете облаци. Неговата номенклатура включва дванадесет категории облаци с имена като „мъгляви“, „пъстри“ и „метловидни“. В същото време Хауърд използва общоприетия латински и номенклатурата му се възприема бързо.{{hrf|World Meteorological Organization|1975|IX–XIII}} Популярността на номенклатурата на Хауърд е такава, че германският поет с интерес към природните науки [[Йохан Волфганг фон Гьоте]] пише четири стихотворения за облаците, посвещавайки ги на Хауърд. В доразработен вид системата на Хауърд е официално приета на Международната метеорологична конференция през 1891 година.{{hrf|World Meteorological Organization|1975|IX–XIII}} Тя обхваща само тропосферните видове облаци, като откриването на по-високите облаци в края на XIX век води до създаването на отделна класификационна схема за тях.{{hrf|World Meteorological Organization|2017}}
Ред 59:
[[Файл:Cloud evolution in under a minute.ogv|мини|300px|Анимация на развитието на облак от купест в купесто-дъждовен]]
 
Друг източник на образуване на облаци е конвективното издигащо движение на въздухвъздуха, предизвикано от дневното слънчево нагряване на повърхностния слой.{{hrf|vsc.edu|2013}} Неустойчивостта на въздушната маса дава възможност за формиране на купестообразни облаци, които да доведат до дъжд при достатъчно влажен въздух.{{hrf|Freud|2012|}} В не многонемного чести случаи конвективното издигане може да стане достатъчно мощно, за да премине през [[тропопауза]]та и да измести върха на облака в стратосферата.{{hrf|Long|1965}}
 
Трети източник на издигане е движението на вятъра, придвижващ въздушна маса над физическа преграда като [[планина]] (орографско издигане).{{hrf|vsc.edu|2013}} Ако въздухът е като цяло устойчив, се образуват само шапки от висококупести облаци над планината. Ако обаче въздухат е достатъчно влажен и нестабилен, се получават орографски валежи и гръмотевични бури.{{hrf|Pidwirny|2006|}}
Ред 71:
 
'''Облачност''' е наличието на облаци над определен район на [[Земя]]та. Това явление има две значения::
* Облаците са източник на [[валеж]]ите и техниятехният вид дава предварителна [[информация]] за характера на валежа;
* При наличието на облаци намалява продължителността на пряката [[слънчева радиация]].
 
Ред 83:
За [[синоптик|синоптични]] нужди е необходимо да се определя и [[динамика]]та в развитието на облаците. Развитието на облаците става в две посоки – [[хоризонт]]ално и вертикално. Хоризонталното им развитие води до увеличаване или намаляване на облачността като цяло или до разтапяне или уплътняване на облаците. Вертикално развитие търпят най-вече купестите облаци и то към растеж.
 
[[формаФорма (вид)|Формата]] на облаците се определя по международна класификация. В големите [[метеорологична станция|метеорологични станции]] (МТО-станции) се определят и се записват задължително всички видове облаци, както и техния дял в общата облачност. В случаите, когато формата на облака се определя по [[време]] на валеж при бал на заоблачаването 10, за преобладаващите облаци се съди по интензивността на валежа.
 
Определянето на [[височина]]та на облаците може да става окомерно, с [[балон]]и или с прожектори. Последните два начина се използват в специализираните МТО станции, докато окомерното определяне дава по-неточна представа. Височината на облаците не е самоцелен показател, а е свързана с класификацията им.
 
Ако определянето на облачността в МТО-станциите става по време на [[мъгла]] и са възможни грешки, е задължително това да бъде описано. В случаите, когато поради мъгла се вижда само част от небосвода –, определянето на облачността във видимата част става както обикновено, а за останалата част се записва наличието на мъгла.
 
== Класификация на облаците ==
Ред 99:
=== Високи облаци ===
[[Файл:Cirrus over Warsaw, June 26, 2005.jpg|мини|Перести (Cirrus)]]
Семейството на високите облаци най-често имат нишковидна структура и са изградени от [[лед]]ени [[кристал]]и. Дори при по-висока [[плътност]] те не могат да затъмнят [[Слънце]]то. Тези облаци не дават валежи, които да достигнат земята, макар, че във височина при някои разновидности се наблюдава валеж. Общото им название е '''перести облаци'''. Наблюдават се 3 основни вида и десетина подвида:
* '''[[Перести облаци]]''' (Cirrus – Ci). Това са отделни влакнести бели облаци, които често сменят формата си;
* '''[[Пересто-купести облаци]]''' (Cirrocumulus – Cc). Представляват дребни бели купести образувания, разположени на групи или редове;
Ред 118:
[[Файл:Sc 2.jpg|мини|Слоесто-купести (Stratocumulus)]]
[[Файл:Ns1.jpg|мини|Слоесто-дъждовни (Nimbostratus)]]
* '''[[Слоести облаци]]''' (Stratus – St). Това е сив облачен слой с достатъчно еднородна основа, от който пада ръмеж, кристалчета от лед или зърнест сняг. Тези облаци приличат на високо слоестите, но са разположени доста по-ниско, така, че понякога закриват високите земни предмети (кули, комини и др.). Въпреки своята еднородност по цвят, при тях има изразени по-светли и по-тъмни участъци. Валежът, който може да падне, е ръмеж (през [[лято]]то) или зърнест сняг (през [[зима]]та).
* '''[[Слоесто-купести облаци]]''' (Stratocumulus – Sc). Представляват крупна по мащаб облачност със структурна форма, която има сив или белезникав цвят. Отделните елементи могат да бъдат раздалечени една от друга и да образуват просвети. Срещат се едновременно с купестите облаци и валежът от тях е слаб и най-често през зимата. През останалите [[сезон]]и падат отделни капки.
* '''[[Слоесто-дъждовни облаци]]''' (Nimbostratus – Ns). Имат еднороден безформен слой с тъмносив цвят, лете – със синкав оттенък. Този облак често изглежда осветен от вътре, което се дължи на преливането на валежа от сняг във валеж от дъжд. Валежът, който пада, е непрекъснат и равномерен. Под слоя на този облак често се образуват разкъсани дъждовни облаци.
 
=== Облаци с вертикално развитие ===
[[Файл:Cumulus clouds in fair weather.jpeg|мини|Купести (Cumulus)]]
* '''[[Купести облаци]]''' (Cumulus – Cu). Представляват отделни плътни облачни маси с добре очертани краища. Развиват се вертикално като кръгли [[хълм]]ове или [[кула|кули]]. Основата им обикновено е плоска. Силно развитите кумулуси не остават изолирани и преминават в купесто дъждовни облаци. Кумулусите обикновено се състоят от дребни капчици и по правило не дават валеж. В редки случаи от тях падат дребни капки.
* '''[[Купесто-дъждовни облаци]]''' (Cumulonimbus – Cb). Това са облачни маси, представляващи развитие на кумулусите, с голяма вертикална мощност. Ако не се вижда целия облак – той прилича на слоесто дъждовен, тъй като под основата му също се образуват разкъсани дъждовни облаци. Той обаче има значително по-мрачна [[олово|оловно]] сива окраска. Дъждът, който пада от такъв облак, обикновено е бурен, с променлива интензивност – през лятото на едри капки или [[град]], през зимата – на едри парцали или мокър сняг. Придружен е с [[мълния|гръмотевична]] дейност.
 
== Оцветяване ==
Ред 136:
Облаците получават зеленикав оттенък, когато светлината във вътрешността им се разсейва от [[лед]]. Зеленикави купесто-дъждовни облаци са признак за предстоящ силен дъжд или [[градушка]]. Жълтеникавите облаци са редки и се появяват при наличие на замърсители в тях, например след [[горски пожар]].
 
Червени, оранжеви и розови облаци се наблюдават почти изключително по време на [[изгрев]] или [[залез]], като цветът им се дължи на разсейване на слънчевата светлина в атмосферата извън облаците. Те само отразяват дълговълновата неразсеяна светлина от слънцетоСлънцето, която преобладава в тази част на деня.
 
== Географско разпространение ==
[[Файл:Worldclouds 2009.jpg|мини|Усреднена глобална облачна покривка през октомври 2009 година{{hrf|nasa.gov|2014}}]]
 
Въпреки че локалното разпределение на облаците се влияе силно от топографията, глобалното разпределение на облачната покривка в тропосферата варира повече спрямо географската ширина. Тя е най-честа ввъв и около зоните с ниско налягане, обикалящи Земята близо до екватора и до 50-титеите паралели на двете полукълба.{{hrf|Kondratʹev|2006|403}} Процесите на адиабатно охлаждане, които водят до образуване на облаци, обикновено са свързани с характерната за тези зони конвергенция, процес на хоризонтален приток и натрупване на въздух.{{hrf|Wei-hung|2010}} Близо до екватора увеличената облачност се дължи на наличието на [[вътрешнотропическа зона на конвергенция|вътрешнотропическата зона на конвергенция]], където много топъл и нестабилен въздух съдейства за главно купеста и купесто-дъждовна облачност.{{hrf|NOAA|2007}} Облаци от практически всички видове възникват по зоните на конвергенция на средна географска ширина в зависимост от устойчивостта и влажността на въздуха. В тези извънтропически зони на конвергенция са чести [[полярен фронт|полярните фронтове]], където въздушните маси от полярен произход се сблъскват с тези с тропичен или субтропичен произход.{{hrf|Kushnir|2000}} Това води до образуването на извънтропически циклони, съставени от облачни системи, които може да са устойчиви или неустойчиви в различна степен, в зависимост от характеристиките на различните сблъскващи се въздушни маси.{{hrf|Williams|1997}}
 
Дивергенцията е процес, обратен на конвергенцията. В земната тропосфера той се състои в хоризонталното напускане на въздух от горните части на издигаща се въздушна колона или от долните части на спускаща се колона, което обикновено е свързано със зона на високо налягане или нейните граници.{{hrf|Wei-hung|2010}} Облачността е най-рядка в близост до полюсите и в субтропиците, близо до 30-титеите паралели, наричани понякога [[конски ширини]]. Наличието на мащабен субтропичен хребет на високо налягане от двете страни на екватора ограничава облачността на тези ширини.{{hrf|Cai|2011|6035}} Подобни процеси се наблюдават и в полярните зони на двете полукълба.{{hrf|PMF IAS|2015}}
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Облак“.