Петър Дънов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 165:
 
=== Българските философи и Дънов ===
Учението на Петър Дънов е обект на [[Теология|теологични]] и философски анализи. През [[1917]] г. теологът [[Даниил Ласков]] публикува във вестник „[[Духовна култура]]“ статиите: „Какво нещо е теософията“ и „Как гледа Библията на теософския спиритизъм и окултизъм“, а през [[1922]] г. излиза книгата му „Петър Дънов и неговото учение“, в което дъновизмът се определя като „сбор от езически суеверия, теософски спиритизъм и окултизъм“. През [[1929]] г. Ангел Томов анализира в списание „[[Философски преглед]]“ религиозно-философската концепция на учението, изтъквайки, че то може да бъде разбрано само като съставка на мистичната вълна на новото време, характеризираща се с растящ интерес към спиритизма и с настъпателно движение на теософията и на различните окултни школи и мистични общества в света. <small>(Виж списание „Философски преглед“, 1931, кн. II)</small> По-късно авторитетният ремкеанец професор [[Димитър Михалчев]] публикува последователно в същото списание студиите „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов“ ([[1930]]) и „Против дъновизма като теософско учение“ ([[1931]]). Според него става дума за [[пантеизъм|пантеистична]] [[метафизика]], която увлича масите в [[мистицизъм]] и ги прави „загубена част от народа“ за държавата и нацията.<small>(Пак там)</small> През [[1940]] г. психиатърът доктор [[Кирил Чолаков]], ученик на Михалчев, публикува в списание „[[Душевно здраве]]“ три критически статии, в които дава на Петър Дънов и многохилядните му последователи клинични диагнози.
 
В края на [[20 век]] някои неформални философски кръгове в България<ref>В този кръг влизат Димитър Калев, Филип Филипов и други. Виж статията [http://www.dimitar.kalevi.eu/tekstovete_na_uchitelya_petar_danov_i_zapadnoevropeyskata_hristiyanska_traditsiya.html Текстовете на Учителя Петър Дънов и Западноевропейската християнска традиция], публикувана в No59 от поредицата „Българска Класика“ – ''Разумното сърце'', ИК „Захарий Стоянов“, С. 2003, ISBN 954-739-431-2; както и статията на Димитър Калев ''Категорията Любов и проблемът за другия в Учението на Петър Дънов'', „Демократичен преглед“, кн. 50/2002.</ref> предлагат метода на структуралистична реконструкция в интерпретацията на текстовете на Петър Дънов. Според тях, те са построени на троичен диалог Христос-Аз-Другия, което позволява да бъдат видени отвътре и да бъдат преживени като Слово или морално събитие.