Алеко Константинов: Разлика между версии

'''Алеко Иваницов Константинов''', познат под псевдонима '''Щастливеца''', е [[България|български]] [[писател]], [[адвокат]], [[общественик]] и основател на [[Български туристически съюз|организираното туристическо движение]] в [[България]].

 

Алеко Иваницов Константинов е роден в град [[Свищов]] на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия [[Шишманови]]. Учи при частните учители [[Емануил Васкидович]] и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872 – 1874) и в Априловската гимназия в [[Габрово]] (1874 – 1877). По време на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] е [[писар]] в канцеларията на свищовския [[губернатор]] [[Марко Балабанов]] (1877). След края на войната продължава да учи. Като възпитанник на Южнославянския пансион на [[Тодор Минков (Русе)|Тодор Минков]]<ref>ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. ''[https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=713393 Bulgarian Historical Review]'', 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 46. ISSN 0204 – 8906.</ref> завършва гимназия в град [[Николаев (град)|Николаев]], [[Руска империя]] (1881). През 1885 г. завършва [[право]] в [[Новорусийски университет|Новорусийския университет]] в [[Одеса]].

[[Файл:Cherni Vrah August 1894.jpg|ляво|мини|250п|Излет на Черни връх, август 1894 г. Алеко Константинов, д-р [[Кръстьо Кръстев]] и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия [[Никола Висковски]], [[Георги Хаджибонев]], [[Димитър Илков]], д-р [[Никола Червениванов]], книжарят [[Христо Олчев]] и д-р [[Бончо Боев]]. Снимката е направена от [[Анастас Иширков]].]]