Логически позитивизъм: Разлика между версии

На неопозитивисткия принцип на верификацията се основава критиката на метафизиката от страна на това течение. Подобно на класическия позитивизъм, логическият позитивизъм отхвърля претенциите на метафизиката на това основание, че нейните изказвания нямат емпиричен източник. Но за неопозитивистите това означава не просто, че тези изказвания не са достоверни, а че те са псевдотвърдения, привидно изразяващи някаква мисъл, но всъщност лишени от смисъл<ref>Рудолф Карнап, „Преодоляване на метафизиката чрез логически анализ на езика“, в: ''Философия на логиката ІІ'', София: Изток Запад, 2008, с. 21.</ref>. Нали смисълът на едно изречение е методът за неговата верификация, т.е. правилата, които правят неговата истинност зависима от опита. Ако си измислим някаква дума, например прилагателното „рорен“, но без да въведем правила, съгласно които изреченията, че това или онова нещо е „рорно“, зависят от опита, няма начин да се определи тяхната истинност. Следователно тези изречения и фигуриращата в тях дума „рорен“ нямат смисъл. Но същото важи за метафизическото понятие „начало“ („Водата, огънят, числото или умът – начало на всички неща.“) Подобно на това метафизическото (не и митологичното) понятие за Бог е лишено от смисъл, тъй като в метафизиката Бог е лишен от антропоморфни, т.е. сетивно възприемаеми характеристики.<ref>ПакРудолф тамКарнап, „Преодоляване на метафизиката чрез логически анализ на езика“, в: ''Философия на логиката ІІ'', София: Изток Запад, 2008, с. 13 – 16.</ref>