|
== Семантика ==
Титлата на ''Деспот''„деспот“ е била резервираназапазена за най-висшатависшите аристокрацияблагородници. Един деспот може да има една Деспотиядеспотия (''Despotie'' или ''Despotats''), от 1261 г. е също титлата на престолонаследника на тронавизантийския престол, който едновременно е и владетел в [[Пелопонеско деспотство|Деспотство Морея]]. Женската форма е '''Деспоина''' (''Despoina''), която правилно на български се произнася с придихание '''Деспина''', и определя един женски деспот или съпругата на един деспот.
Освен във Византия, преди всичко в [[Южна Европа]], титлата се разпространява като най-висока владетелска титла и в Южна Европа. Така [[Бела III]] от [[Кралство Унгария|Унгария]] (упр. 1172 – 1196) става първият невизантийски ''деспот''. Обикновено тяхната владетелска територия тогава е наричана ''деспотат'' (''Despotat''), както [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] или [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]]. В Деспотатдеспотат Епир ''деспот'' е титлата на владетеля надна византийската [[Континуитет|държава-продължител]]. В средновековното [[Душаново царство]] се въвежда също титлата ''деспот'' (виж [[Смедеревско деспотство|сръбски деспоти]]) по времето на цар [[Стефан Душан]], който с това приема византийските служби и титли. Моравските деспоти през 15 век получават между 1402 и 1453 г. техните титли винаги от византийския император, след това от унгарския крал. Първият деспот на Моравска БългарияСърбия е [[Стефан Лазаревич]], който приема титлата от византийския император [[Мануил II Палеолог]] на връщане от злополучната [[битка при Ангора]] в Константинопол. Императрица по това време е [[Елена Драгаш]], чийто баща е оставил надпис в който изрично се отбелязва с народността „българин“ (описан и публикуван от академик [[Йордан Иванов]]). [[Житие на Стефан Лазаревич|Житието на Стефан Лазаревич]] е дело на българския книжовник родом от Кюстендил – [[Константин Костенечки]].
Във византийската [[литургия]] до днес [[свещеник]]ът е заговарян с „деспот“ от [[дякон]]а.
Титлата е станала нарицателна за производственияпроизводния ѝѝ термин – [[деспотизъм]].
== Деспоти в България ==
* [[Шишман I]] (1270 – 1313), деспот на [[Видин]]
* [[Михаил III Шишман Асен]] (пр. 1313 – 1322/1323), деспот на Видин, цар на България през 1322/1333
* [[Белаур]] (1323–ок1323 – ок. 1331)
* Михаил Шишман Видински (неизвестно), малкият син на цар Михаил Шишман, деспот на Видин вер.(вероятно след Белаур)
* [[Момчил]] (1343/1344 – 1345), владетел в Родопите
* [[Добротица]] (сл. 1357 – 1386), владетел на [[Добруджанско деспотство|Добруджа]]
| 