Санстефански мирен договор: Разлика между версии

Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите [[велика сила|Велики сили]], поради това, че е сключен в нарушение от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално [[Райхщадско споразумение|Райхщадското споразумение]] от 1876 г. и [[Будапещенска конвенция|Будапещенската конвенция]] от 1877 г. Част от тези спорове са решени с [[Лондонско споразумение|Лондонското споразумение]] от 30 май 1878 г., предхождащо [[Берлински договор|Берлинския договор]], който окончателно решава въпроса със създаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттам - – и за България) проблеми в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава.

Канцлерът [[Ото фон Бисмарк]] предлага да посредничи за изглаждане на руско-британските разногласия.<ref>Косев, К. „''Източният въпрос и българското освобождение''“, София, 1978 г., стр. 409 – 419</ref> В края на същия месец обаче външният министър на Австро-Унгария [[Дюла Андраши]] възразява остро срещу разпростиране на България на юг от [[Стара планина]], което пряко противоречи на клаузите в Райхщадското споразумение с Русия.<ref>Die grosse Politik der europaischen Kabinete 1871 – 1914, Berlin, 1922 г., стр. 326 – 331</ref> Междувременно Русия започва да изпитва затруднения и с балканските си съюзници. Румъния недоволства от преминаването на [[Южна Бесарабия]] в състава на руската империя, макар че тя получава [[Северна Добруджа]] като компенсация. По-късно всички тези обстоятелства, включително и фактът, че руската армия не освобождава Македония и Родопите, възпрепятстват реализирането на Санстефанския договор, който така или иначе не само е бил предварителен, но и е бил подписан от Русия с ясното знание, че нарушава текстовете на Райхщадското споразумение. Липсата на предварително съгласие на Великите сили с условията на договора, както и неспазването на договореностите от руска страна на тайната политика от преди започване на войната, водят до провеждането на [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Андрей Карцов, руски дипломат, служил като консул в Белград, Париж и др., пише в книгата си „Зад кулисите на дипломацията“:<ref>[https://www.prlib.ru/item/725611 Ю.С.Карцов, "Зад„Зад кулисите на дипломацията"дипломацията“] 2-ро издание, Петроград, 1916 г., стр. 66.</ref>

{{цитат|Самото название предварителен показва, че руското правителство не придава на договора окончателно значение, а напротив - – е смятало да го предоговори. В такъв случай защо изобщо е бил сключен? Спирането на военните действия е било уредено от с примирието от 19 януари 1878 г. Смисълът на Санстефанския договор може да е само един: да даде на българите доказателство за добрата воля на Русия, а отговорността за неизпълнението му да прехвърли на Европа.|}}

Проливите – [[Босфор]]ът и [[Дарданели]]те са обявени за открити, както във война, така и в мир, но само за търговските съдове на неутралните държави, отправящи се в или отплаващи от руски пристанища (Член 24), като Русия не получава възможност да ги използва за военните си кораби.<ref>И. Козлов - – „По следите на „Турския гамбит“ или руската полупобеда от 1878 г.“ - – Москва 2014 г., стр. 378.</ref>

Редица руски историци, сред които Л.С. Чернов, Е.П. Кудрявцева и В.Н. Пономарьов, отбелязват, че чрез „създаването на голяма България, имаща достъп както до Черно, така и до Егейско море, Русия укрепва позициите на подстъпите към проливите и Цариград“,<ref>И. Козлов - – „По следите на „Турския гамбит“ или руската полупобеда от 1878 г.“ - – Москва 2014 г., стр. 379.</ref>

Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния предизвиква протести на местното българско население, което в свой апел до руския император отбелязва, че с този акт се създават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори<ref>Попов, Жеко. Българите в Северна Добруджа 1878 – 1913, София 1993, с. 52</ref>. С него се появява т.нар. [[добруджански въпрос]] в българския национален въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на [[Дунав]] от Румъния е една от предпоставките за бъдещите ѝ стремежи към [[Южна Добруджа]].<ref>пакПопов, тамЖеко. Българите в Северна Добруджа 1878 – 1913, София 1993, с. 486</ref> Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е приета добре и от част от румънската общественост, поради заложените в анексията бъдещи конфликти с България<ref>Кузманова, Антонина. Румънските представи за българския характер на Добруджа през 1878 – 1940 година, Добрич 1992, с. 7</ref><ref>Из статия във вестник „Стяуа Ромънией“... в: „Българите в Румъния XVII-ХХ век. Документи и материали“, София, Академично издателство Марин Дринов, 1994, стр.207 – 209.</ref>.