Шишман I: Разлика между версии

'''Шишман I''' (fl. 1270-те/1280-те – пр. 1308/1313) е [[деспот (титла)|деспот]] на [[Видин]], по-късно обявил се за независим [[цар]].

През [[1280]] г. нововъзкачилият се на българския тронпрестол [[Георги I Тертер]] не може да се справи с нарастващия сепаратизъм на болярите. Те провеждат независима политика в дадените им от [[цар]]я владения и се обявяват за независими владетели. Според българския историк Пламен Павлов Шишман вероятно е близък роднина на цар Георги Тертер (негов брат?), който отказва да признае за законен владетел узурпатора [[Смилец]] (1292 – 1298), като се обявява за цар във Видин. Според данните на [[Борилов синодик|Бориловия Синодик, официален паметник на Търновската патриаршия,синодик]] след Георги I Тертер цар става именно Шишман, докато узурпаторът Смилец и неговият син Иван Смилец отсъстват.

Възползвайки се от това, през [[1280]] г. Шишман, преди(дотогава той е просто [[деспот]] на Видинско,) се обявява за независим владетел и цар.<ref name="andreev395"/> <ref name="pavlov">Павлов</ref> Това е приветствано с радост от жителите на областта, които още от времето на [[Борил]] се стремят към [[независимост]].

През [[1291]] г. сръбският крал [[Стефан II Милутин]] напада владенията на братята- владетели [[Дърман и Куделин]], които са васали на Шишман в областта [[Браничево]]. Въпреки че отбиват множество атаки, те са победени от [[крал]]я. След това столицата им [[Хомолие|Ждрело]] е обсадена и превзета.

Шишман I, виждайки в това възможност да придобие плячка и нови земи, през [[1292]] г. се отправя на поход към БраничевскаБраничевската област. След незначителни успехи Шишман се отправянастъпва все по-навътре и достига Ждрело. Пред стените на града се разиграва решителната битка, в която побеждават сърбите, а на деспота му се налага да бяга и да се укрепи в собствените си владения.

След смъртта на Шишман I, при възцаряването на Михаил Шишман на бащиния му престол в Бдин през [[1323]] г, Видинското царство вероятно продължава да бъде отделно, но все още зависимо от Търновското. Видинско отново е включено в [[България]], едва когато Михаил става български цар под името ''[[Михаил III Шишман Асен]]'' през [[1330]] г.

Още същата година обаче Михаил умира в битката при Велбъжд, а на тронапрестола застава синът му [[Иван Стефан]]. След преврат начело на държавата застава [[Иван Александър]], Ловешки [[деспот]] и племенник на убития цар. [[Белаур]] (''Бела Урош''?) – братът на Михаил, отново отцепва Видин като независима държава, недоволен от кардиналната смяна на властта. Причинява много беди на [[Иван Александър]], но най-накрая е разбит в [[битка при Дерманци|Битката при Дерманци]].

Накрая самият Иван Александър, след като лишава от престола на Търново сина си [[Иван Срацимир]], му поверява управлението на [[Видинското царство]],. койтоИван Срацимир след война с Търновското царство (около 1378, недоказана, като единствено доказателство е, че в стара карта като владение на [[Иван Срацимир]] е дадена и Сердика ([[София]])) е пленен от османците през [[1396]] г.

Шишман I е женен за неизвестна дъщеря на [[Ана-Теодора]], което го прави родственик на [[Иван Асен II]] и претендент за българския престол в Търново. Той е основоположник на последната българска владетелска династия. От неяАна-Теодора има 3 деца:

* [[Михаил III Шишман Асен]] – деспот/цар на Видин [[цар]] и цар на Търново;

* [[Белаур]], деспот/цар на Видин;

* [[Кераца Петрица]], деспотица, майка на цар Иван-Александър.

От друга страна, ако читателят си спомня, Георги Тертер, като заряза първата си жена, се ожени за сестрата на Иван Асен III, която също е внучка на Иван Асен ІІ, а дъщеря­тадъщерята на тази внучка от Тертер – Анна Тертер, се пада, значи, правнучка на Иван Асен ІІ.