Вълко Добруджански: Разлика между версии

Според българския [[фолклор]]<ref name="ZR1421">'''Балчо Нейков''': "Факийско„Факийско предание. Сбирки от народния живот"живот“</ref> той е потомък на [[Момчил войвода]] и е роден в района на [[Родопите]]. След набезите на [[Власи|влашкия]] [[войвода]] [[Мирчо Стари]] в [[Добруджа]] (1390- – 92) и смъртта на добруджанския [[Иванко (княз)|княз Иванко]] (1395 г.)<ref>'''Александър Фол''', '''Васил Гюзелев''': "Кратка„Кратка история на България"България“, издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София - – 1983 г., стр. 104</ref>, според някои, непотвърдени в съвременната историография интерпретации, той поема контрола над Добруджанското княжество, попадайки под [[васал]]на зависимост от [[Османската империя]]. Според [[Спиридон Габровски]] заедно с друг местен [[феодал]], за когото липсват достатъчно данни - – [[Лазар Евхаитски]], той участва в походите на [[Османски султан|султан]] [[Баязид I|Баязид]] срещу [[Константинопол]]<ref name="ZR1420">'''Спиридон Габровски''': "История„История во кратце о болгарском народе словенском"словенском“, гл. "О„О Баязета, царя турскаго"турскаго“: ''"...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на Цариград, вземши съ собою и болгарскихъ князей, Вълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго, и пойде и обступи Цариград, а окрестения гради всѣхъ разори..."'' </ref>, а след неговата смърт и в последвалите войни на империята на страната на неговия син [[Муса Челеби|Муса]]. Убит е от Муса в района на [[Сяр]] (гр. ''Σέρρες'') през 1413 г.<ref name="ZR1422">Спиридон Габровски: "История„История во кратце о болгарском народе словенском"словенском“, гл. "О„О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских"турских“:''"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."''</ref>

[[Файл:BGKaliakra-fortress-2003.jpg|мини|300п|[[Калиакра]] - – втората по значение [[крепост]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] след [[Варна]]]]

Според "Факийско„Факийско предание"предание“, написано през 80-те г. на ХІХ в., Вълко е роден като син на Стоянка, с монашеско име Ефросина, и племенник на [[Момчил войвода]]<ref name="ZR1421" />, вероятно в региона на [[Странджа]] или в [[Източните Родопи]], където Момчил е бил начело на независима област, негово лично владение.

[[Файл:I Bayezit small.jpg|мини|[[Баязид I|Баязид І]] - – [[османски султан]] при възкачването на Вълко като княз]]

След [[битката при Ровине]], тъй като той не изпълнява задълженията си, т.е. да участва с войска в [[Османска империя|османските]] походи, [[Мурад I|Мурад]] предприема наказателна експедиция срещу непокорните си [[васал]]и в [[България]], един от които е [[Иванко (княз)|Иванко]], и това слага край на управлението му в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]]<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев: "Кратка„Кратка история на България"България“, издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София - – 1983 г., стр. 104</ref>. Не е ясно как се стига до избора на Вълко за княз, но той продължава васалното положение на княжеството към [[Османски султан|султана]], като за разлика от предшествениците си изпълнява стриктно условията – подкрепя с войници, предвождани лично от него, походите на [[Баязид I|Баязид]] и [[Муса Челеби|Муса]].

От края на на [[XIV век|XIV в.]] в [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]] се наблюдава разпокъсване на територията му между отделни дребни [[феодал]]и в съответните области. През 1391 г. [[Власи|влашкият]] [[войвода]] [[Мирчо Стари]] се титулова ''"господар„господар на Дръстър и деспот на земите на Добротица"Добротица“'' (''Tristrii dominus ac terrarum Dobrodicii despotus''), тъй като през 1390 г. предприема военен поход в [[Добруджа]], превземайки по-голяма част от територията ѝ. През 1391- – 92 г. след [[Османска империя|османска]] контраатака той е прогонен отвъд [[Дунав]], а през 1395 г. приключва и управлението на [[Иванко]]. Докато северните части около делтата на Дунав остават под властта на влашки войводи под водачеството на Мирчо Стари и излизат от контрола на Добруджанското княжество, то около [[Силистра]] ([[Дръстър]], гр. ''Δουρόστολον''), подчинена на Османската империя още от 1388 г.<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев: "Кратка„Кратка история на България"България“, издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София - – 1983 г., стр. 104</ref>, се обособява споменаваният единствено от [[Спиридон Габровски]] болярин [[Лазар Евхаитски|Лазар]]<ref name="ZR1423">Спиридон Габровски: "История„История во кратце о болгарском народе словенском"словенском“</ref>, който съдейства на Вълко и на практика е не повече от управител в областта.

Още от 1391 г. [[Баязид I|Баязид]] обсажда [[столицата]] на [[Византия]] - – [[Константинопол]], като [[обсада]]та завършва с неуспех чак през 1401 г. В този поход участват и [[васал]]ите му – Вълко Добруджански и [[Лазар Евхаитски]], предвождащи войските на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското княжество]]<ref>Спиридон Габровски: "История„История во кратце о болгарском народе словенском"словенском“, гл. "О„О Баязета, царя турскаго"турскаго“: ''"...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на Цариград, вземши съ собою и болгарскихъ князей, Вълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго, и пойде и обступи Цариград, а окрестения гради всѣхъ разори..."'' </ref>. В продължение на 10 години армиите на [[Османската империя]] и на съюзниците ѝ опустошават съседните на града земи, докато [[монголи]]те, заедно с други [[Тюркски народи|тюркски племена]], начело с [[Тимур]], не застрашават целостта на империята в [[Мала Азия]]. [[Файл:Musa Çelebi.jpg|мини|150п|ляво|[[Муса Челеби]] - – [[султан]] по време на [[Османско междувластие|междувластието]], управлявал [[Османска империя|османските]] земи на [[Балканите]]]]През 1402 г. Баязид претърпява поражение в [[битката при Ангора]] (Анкара), попада в плен и по-късно умира. Не е ясно дали войската, предвождана от Вълко, преминава заедно с Баязид в [[Азия]], но след нея той продължава да изпълнява васалните си задължения към [[Муса Челеби|Муса]], един от синовете на Баязид.

По време на [[Османско междувластие|междувластието]] в [[Османската империя]] земите ѝ на [[Балканите]] се поемат от [[Муса Челеби]], като на него служи и на практика подчиненото му [[Добруджанско деспотство|Добруджанско княжество]]. През 1411 г. той предприема поход срещу [[Сърбия|сърбите]], съпротивляващи се срещу османската експанзия на полуострова, придружаван от Вълко Добруджански и [[Лазар Евхаитски]]<ref>Спиридон ПакГабровски: „История во кратце о болгарском народе тамсловенском“, гл. "О„О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских"турских“: ''"...пойде султан Мусіа на сербов, взявши съ собою и болгарских князей (...) Вълка добриџанскаго и Лазара еѵхитскаго..."''</ref>. Военните действия се водят в района на [[Сяр]] (гр. ''Σέρρες'')<ref>Пак<ref>Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе тамсловенском“, гл. "О„О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских"турских“: ''"...Мусіа пойде путем сярским на сербов..."''</ref>, но по същото време [[Въстание на Константин и Фружин|български въстаници]] в района на [[Костенец]] нападат османски военни части<ref>Пак<ref>Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе тамсловенском“, гл. "О„О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских"турских“: ''"...какъ пріиде на Костенецъ между горам великим, и стекошася болгаре из горах великих нощію и убиша его тамо..."''</ref> от похода на брата на Муса - – [[Йозум Муслуман|Йозум]], целящ да подчини напълно [[България]]. Не е ясна точната причина за промяната на отношенията между Муса и неговите български васали, но те биват убити<ref name="ZR1422">Спиридон Габровски: "История„История во кратце о болгарском народе словенском"словенском“, гл. "О„О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских"турских“:''"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."''</ref>, след което Муса насочва войските си срещу България. Със смъртта на Вълко приключва и автономното съществуване на Добруджанското княжество.

* Александър Фол, Васил Гюзелев: "Кратка„Кратка история на България"България“, издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София – 1983 г., стр. 103- – 104

* Балчо Нейков: "Факийско„Факийско предание. Сбирки от народния живот"живот“

* Васил Гюзелев, Иван Божилов: "История„История на Добруджа"Добруджа“, т. 2: "Средновековие"„Средновековие“, Велико Търново, 2004 г., стр. 257- – 258

* [http://www.scribd.com/doc/42646650/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8Георги-%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2Атанасов-%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BEДобруджанското-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BEдеспотство-2009 Георги Атанасов: "Добруджанското„Добруджанското деспотство"деспотство“, издателство "Фабер"„Фабер“, Велико Търново - – 2009 г., стр. 225]

* [http://archive.org/details/istoriiavokratt00spirgoog Спиридон Габровски: "История„История во кратце о болгарском народе словенском"словенском“, 1792, издава Св. Синод на Българската Църква, София - – 1900 г., гл. "О„О Баязета, царя турскаго"турскаго“ и "О„О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских"турских“]

* [http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2011/06/v.html Вълко Добруджански – последният “княз„княз на Карвуна”Карвуна“ /“крал на Добруджа”/ в началото на ХV век]