Непредпазливост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м x. век -->век |
Vodnokon4e (беседа | приноси) пак там - заменено |
||
Ред 24:
Към средата на 20 век се прави разграничението, че в буржоазната юридическа литература (т.е. основно западноевропейската) за установяване на небрежността се ползва обективен критерий. Дали субектът е могъл да предвиди противоправните последици се преценява спрямо един „среден благоразумен човек“. От позициите на социалистическата правна доктрина това се критикува, тъй като „използването само на този обективен критерий, свързан с еталона на предвидливост на „средния благоразумен човек“, дава възможност за обективно вменение“. Съветската и българската доктрина отчитат, че е възможно определен индивид да има по-малки интелектуални или др. възможности от измисления „среден човек“. Ако се приеме, че такъв човек е имал възможност да съзнае фактите и последиците, т.е. че е действал при небрежна вина, докато в действителност няма такава, би означавало вината като субективен елемент на състава на правонарушението на практика да отпадне, когато не се изисква квалифицирана (умишлена). Това би противоречало на принципа на индивидуалната отговорност. Затова социалистическото [[Наказателно право|наказателно]] и [[административнонаказателно право]] въвежда още един субективен критерий. Преценява се и дали личните качества на дееца са съставлявали възможност да съобрази противоправните последици на поведението си и да ги избегне. Обективният критерий се ползва като първоначален ориентир.<ref> {{cite book |title= Научно-практически коментар към ЗАНН |last=Стоев |first=Симеон |year=1975 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=37 }} и цит. там</ref>
Относно коректността на това разграничение може да се разгледат схващанията на [[Никола Долапчиев (юрист)|Н. Долапчиев]] като представител на школата отпреди 1944 г., т.е. български буржоазен правник. От една страна той приема, че небрежността е форма на вината, при която няма психично отношение, а е нормативно понятие.<ref>{{cite book |title= Наказателно право. Т. 1. Обща част. 6 изд. |last=Долапчиев |first=Никола |year=1945 |location=София |pages=253 }}</ref> От друга страна, при действието на отм. НЗ отчита наличието както на обективно, така и на субективно мерило при небрежността, които трябва да са налице кумулативно.<ref>
Пример: Боеприпасите имат по-голямо от обичайното отклонение, но това е посочено на опаковката посредством специфични физични термини и единици. Ловецът вече не е начинаещ, притежава разрешително и не страда от умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието (вменяем е), но е завършил отдавна само основно образоване, освен това продавачът му е казал, че боеприпасите са читави. Обективният критерий може да бъде, че всеки трябва внимателно да проучи действието на опасните си пособия и да ги използва съответно. При прилагане само на обективния критерий той би отговарял за вреди от употребата на боеприпасите, а при субективния – не.
| |||