Антон Диков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Bot: Automated text replacement (-пак там +там) |
||
Ред 34:
Последен е Международният конкурс за пианисти „Маргарит Лонг“ в Париж през 1963 г. На този конкурс Антон Диков става лауреат на трета награда. Една година по-късно е поканен в Летните музикални курсове на проф. Надя Буланже във Фонтенбло, Париж. В две последователни години Диков е активен участник в тези курсове.
Това е и период на активно развиваща се концертна кариера за Антон Диков. Още в края на 60-те и началото на 70-те години той се утвърждава като един от най-дейните участници в концертния живот в страната ни и извън нейните граници. Първоначално концертите са повече в бившите социалистически републики, но после постепенно започват покани в повечето европейски градове. Той е редовен участник в концертните събития в цяла Европа до края на творческия си път.
Някои от големите оркестри, на които Антон Диков е гостувал като солист, са: Оркестр Национал де Пари, оркестрите на Берлинското и Белгийското радио, Ленинградска, Московска, Киевска, Чешка, Варшавска филхармония, оркестърът на Щаатскапеле, Дрезден, швейцарски, френски, немски, италиански оркестри. По-късно дейността му се разширява и извън Европа – две големи концертни турнета в САЩ със Софийската филхармония, последвани от редица самостоятелни гостувания
Антон Диков е чест и много желан солист на всички български оркестри. Постоянен гост е в българските музикални фестивали и в много такива по света. Свирил е под диригентството на всички големи български диригенти през цялата своя 50-годишна дейност на сцената – Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Стефанов, Димитър Манолов, Емил Чакъров, Емил Табаков, Йордан Дафов, Иван Вульпе, Васил Казанджиев, Георги Димитров и др. В международната си практика Диков работи с имена като Кирил Кондрашин, Евгений Светланов, Юрий Темирканов, Анджей Марковски, Маноло Дучесне, Лоран Петижирар, Юрий Симонов, Пиер Бартоломе, Ян Кренц, Силвио Варвизо, Рене Дефосе и др.
| |||