Българска диалектология: Разлика между версии

Пръв обръща внимание на българските диалекти [[Неофит Рилски]]. Бидейки учител, той е обходил голяма част от българските земи и се е запознавал директно с диалектите. В предговора на своята „[[Българска граматика (Неофит Рилски)|Българска граматика]]“ ([[Крагуевац]], [[1835]]) той пише: „Едни ако говорат ще да ида, други говорат ше да ида, други ке да идем, други че да идем, други ща да ида, други ша да ида, други жда ида. Едни некю, други некем, други нечем, други не щем, други ни ща, други не ща. Едни ако викат книга, други викат кинига, едни тресем, други търсим, други трасим, други тражим, други търся, едни блажим, други мърсим,... тако и в глаголите, едни говорят ходя, други ходе, други ходим. Едни търчим, други търче, други тичам.“ (стр<ref>„Българска граматика“. 12)Крагуевац, Пак1835, там (стр. 14)12</ref> Там той възкликва „Тука е прочее достойно да се пожалим с негодователен глас и да речем тако: О, язиче развращений и невоздержаний! Дали има и в други некой язик толкова развращение и несогласие!“.<ref>„Българска граматика“. Крагуевац, 1835, стр. 14</ref> Неофит Рилски поставя пред българските книжовници и учители задачата да изучават народните говори и събират словното богатство и чрез това да очистят езика от насилствено навлезлите в него гърцизми и турцизми.

През [[1848]] г. руският учен [[Виктор Григорович]] след продължителни обиколки из България се среща с Христодул К. С. Николов. Григорович обосновава научно предложената от Николов делба на българските диалекти на западни и източни. По такъв начин Григорович поставя началото на българската диалектология като научна [[езиковед]]ска [[научна дисциплина|дисциплина]]. В своя „Очерк путешествия по европейской Турции“ (Москва, [[1848]]), той пише, че западните говори обхващат „цяла Македония до Доспатските планини и на север от тях включват част от крайдунавска България до самия Видин“, а източните – „на изток от Доспат и на север и юг от Балкана“.<ref>„Очерк путешествия по европейской Турции“ (Москва, 1848. стр. 164).</ref> Пак тамТам той посочва и седем основни разлики между западните и източните диалекти. Подялбата на българските диалекти, предложена от Николов и разработена от Григорович, се възприема по-късно от всички български диалектолози.

Първият български учен, който пише научни трудове по българска диалектология, е [[Марин Дринов]]. Особено важна е неговата статия ''Предаване на старобългарските &#1130; и ъ в новобългарски'' (.<ref>''Die Wiedergabe des altslovenischen &#1130; und ъ im Neubulgarischen. – Archiv fur slavische Philologie'', 5, 1881, No 3, стр. 370 – 376).</ref>

Непосредствено след Освобождението с българска диалектология се е занимавал и видният чешки историк проф. [[Константин Иречек]], който известно време е бил секретар на Министерството на народната просвета и който има големи заслуги за развитието на българската наука. В статията си ''Помашки песни от Чепино'' (Период. сп., 1884, стр. 82 – 83) той се спира на деленето на българските диалекти на западни и източни и покрай седемте делитбени признака, посочени от Григорович, посочва нови шест. Пак тамТам Иречек говори и за различните видове определителен член при имената от мъжки род, очертава [[ятова граница|ятовата граница]] и посочва особеностите на някои говори в североизточна България.